#10. Храните с високо съдържание на мазнини са нездравословни
Въпреки че тази неправилна диетична теория е добре известна, много хора все още се притесняват от храни с високо съдържание на мазнини и спазват диети, в които изключват мазнините от дневното си меню с надеждата, че намаляването на приема им ще бъде от полза за редуциране на телесното тегло и цялостното им здраве.
Мазнините (или липидите) представляват голяма група, която е съставена от разнородни органични, неразтворими във вода съединения. Физичните и химичните свойства на мазнините зависят пряко от техния състав (напр. според химичния състав, манините се подразделят на прости, сложни и производни липиди). Мазнините имат огромно значение за организма, тъй като са незаменим енергиен източник. Мазнините представляват основна градивна част на клетките. Именно поради тяхното наличие е възможно осигуряването на жизнеспособността, с която разполагат биологичните клетъчни мембрани.
По същество на тези елементи се дължи до 40% от общата телесна енергия, която е нужна на един организъм за цикъл от 24 часа. Важно е да се разграничат основните групи мазнини- ненаситени (мононенаситени и полиненаситени), наситени мазнини и трансмазнини.
Полезните мазнини са от съществено значение за оптималното здраве. Освен това диетите с ниско съдържание на мазнини са свързани с по-голям риск от здравословни проблеми, включително метаболитен синдром, и могат да доведат до повляят инсулиновата резистентност или да бъдат причина за възникането на сърдечно-съдови заболявания [1].
Освен това диетични режими с повишен прием на мазнини са доказано по-ефективни – от тези с намалено съдържание на мазнини, по отношение на редуциране на телесното тегло. [2]
#9. Приемът на въглехидрати ще увеличи телесното тегло
Подобно на твърдението, че мазнините насърчават увеличаване на телсеното тегло, въглехидратите често се считат за вреден избор. Това съвсем не е така, ако приемаме балансирани количества качествен въглехидрат.
Въглехидратите са изградени от атоми на химичните елементи въглерод, водород и кислород. Въглехидратите са елементи, които представляват основен енергиен източник за човешкия организъм. При абсорбацията на 1 грам въглехидрати се отделят около 4,5 до 5 kcal, което представлява около 18,8 – 20,9 kJ енергия за тялото. Нуждите от прием на въглехидрати на дневна база зависят от няколко характеристики на организма (пол, възраст и други), но приблизително нуждата на един възрастен индивид е между 300-550 грама дневно.
Набавянето на въглехидрати се осъществява предимно от растителна храна, тъй като по същество тези елементи са продукт на фотогенезата и представляват голям обем от растителната маса на растенията.
При постъпването на въглехидратите в храносмилателния тракт, те се преформират на глюкоза и именно в таката форма преминават в кръвообращението ни. Едно от свойствата на новополученото вещество – глюкоза е, че се окислява в живите организми. В процеса на това окисление се отделя количество енергия, която организмът използва в момента или по-късно, когато е необходимо. Това подчертава важността на въглехидратите, поради свойството им да осигуряват, транпортират и съхраняват енергия в клетките на човешкото тяло.
В действителност, консумацията на умерено количество полезни въглехидрати с високо съдържание на фибри, витамини и минерали може да бъде само от полза на вашето здраве.
#8. Междинните хранения са вредни
Междинните хранения са хранения, които се осъществяват в интервалите между основните – закуска, обяд, вечеря. Информацията в редица източници накратко гласи: „Не се хранете между основните хранения, от това се пълнее“.
Междинните хранения имат положителното качество са балансират и поддържат нормални нива на кръвната захар и инсулина. Това съдейства изключително процесите по метаболизирането на веществата, както и активирането на множество функции в организма. Освен това, междинните хранения играят ролята на „балансьор“ по отношение на количествата на основните хранения, т.е. намаляват „риска“ от преяждане в основните хранения, разбира се има изключения.
Много често междинните хранения несъзнателно се превръщат в основно, с което „компрометират“ нормалния режим и порядки, установени в дневния прием на храна. Или когато неусетно похапваме повече количество, което вече организмът ни разчита като основно хранене. Тук обаче се оформя лек проблем. Тъй като мозъкът ни подава сигнали за ситост като от основно хранене, например обяд, то ние си казваме „Аз вече обядвах, няма да обядвам втори път“, което всъщност е неправилно. В тази връзка не изключвайте междинните хранения, но приемайте разумни количества, качествена храна.
#7. Закуската е най-важното хранене за деня и трябва да бъде обилна
Макар много специалисти да смятат, че закуската е един от най-важните фактори за здравето, изследванията доказва, че това не е точно така и не важи за повечето възрастни. [4] Безспорно пълноценната закуска подпомага правилното събуждане на организма, „стартира“ метаболизма, насърчава „активирането“ на мозъчните фунции и ни зарежда с енергия.
Според изследванията обаче пропускането на закуската може да съдейства за намален прием на излишни калории. [5] При нормален жизнен ритъм, хранене, активност и сън не е нужно да се осъществява допълнително набавяне на енергия, тъй като според науката това е ненужно, разбира се става въпрос само за възрастни и то с балансиран жизнен ритъм.
Освен това, периодичното гладуване на закуска или консумацията й по-късно през деня, може да бъде свързано с множество ползи, включително подобрен контрол на кръвната захар и намаляване на действащи възпаления. [6]
#6. Допълнителният прием на протеин е излишен, ако не тренирам
Голяма част от хората смятат, че приемът на допълнителен протеин е излишен, тъй като не тренират и съответно нямат нужда да приемат. Ето защо това не е така: Протеините са сред жизненоважните хранителни вещества в тялото, наред с мазнините и въглехидратите. По химична структура протеините представляват сложни макромолекули, които са изградени от множество елементи (азотни агенти, аминокиселини и т.н.). Протеините са изградени от важни компоненти, стотици, а понякога хиляди по-малки единици (аминокиселини), които са свързани помежду си с помощта на верижни връзки. Белтъчините са заети с огромен обем от общата работа в човешките клетките и това ги прави жизненонеобходими и структурополагащи за организма. Без тяхното наличие в организма, правилният растеж и развитие са немислими.
Човешкият организъм е почти лишен от белтъчен резерв, т.е. белтъците не се складират в резервни депа в тялото, както мазнините и въглехидратите. [3] Знаем, че мазнините и въглехидратите не могат да се преформират в белтъчини, а това подчертава огромната необходимост на организма от балансираното набавяне на протеини чрез храна и хранителни добавки.
Ние от екипа на Cvetita Herbal ви препоръчваме да опитате 100% Суроватъчен Протеин с Левзея в два неутоими вкуса – Шоколад с лешник и Черешов йогурт.
100% Суроватъчен Протеин с Левзея е суроватъчен протеин с 80% протеиново съдържание (концентрат). Концентрираното съдържание на протеин означава, че съставът му е по-богат на полезни мазнини, въглехидрати и аминокиселини в сравнение с другите видове. 100% Суроватъчен Протеин с Левзея е обогатен и с мощния Левзея екстракт, които допълнително подсилва енергизиращия и тонизиращ ефект.
Повече за млечно- суроватъчния протеин
Млечно- суроватъчният протеин се извлича от млякото и е изключително ценен по качества. За получаването на суроватъчния протеин има специална технологична обработка.
Различават се няколко вида суроватъчен протеин и това в огромна степен определя съдържанието му – суроватъчен протеин концентрат, изолат и хидролизат.
100% Суроватъчен Протеин с Левзея е суроватъчен протеин концентрат. В съдържанието му са концентрирани 80 % протеин. Суроватъчният протеин концентрат се характеризира със солидно съдържание на полезни мазнини, въглехидрати и аминокиселини в сравнение с другите видове.
- Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Sunmin Park, Jaeouk Ahn, Byung-Kook Lee, „Very-low-fat diets may be associated with increased risk of metabolic syndrome in the adult population“, NIH, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26602244/ , (2016)
[2] Deirdre K. Tobias, Mu Chen, JoAnn E. Manson, David S. Ludwig, Walter Willett, Frank B. Hu, MD, „Effect of Low-Fat vs. Other Diet Interventions on Long-Term Weight Change in Adults: A Systematic Review and Meta-Analysis“, NCBI, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4667723/, (2015)
[3] Dr. Rebecca Gillaspy, „Protein Turnover & Balance“p.Protein Turnover; p. Nitrogen Balance, https://study.com/academy/lesson/protein-turnover-balance.html
[4] Tanya Zilberter, Eugene Yuri Zilberter, „Breakfast: To Skip or Not to Skip?“, NCBI, (2014)
[5] David A Levitsky, Carly R Pacanowski, „Effect of skipping breakfast on subsequent energy intake“ NIH, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23672851/, (2013)
[6] Katherine Sievert, Sultana Monira Hussain, Matthew J Page, Yuanyuan Wang, Harrison J Hughes, Mary Malek, Flavia M Cicuttini , „Effect of breakfast on weight and energy intake: systematic review and meta-analysis of randomised controlled trials“, NIH, (2019)
