Животът се разгръща в непрестанен въртящ се цикъл, в който светлина и мрак неизменно се проявяват на ротационен принцип; на всеки нов 24-часов цикъл (едно денонощие). С течение на времето фундаменталната структурна и функционална единица, обуславяща съществуването на човешкия организъм – клетката се настройва към този ритъм. Клетъчната реактивност, метаболизъм, жизнен цикъл и въобще цялата клетъчна химия се конфигурира спрямо този, произлизащ от външна среда, ритъм. Последователността на тези условия предполагат формирането на неизменна вътрешна среда в човешкото тяло, което е съществен принцип за съществуването на човека.
Всъщност тази закономерност, ако можем да я наречем така, е известна на науката от векове. Първото проведено изследване в тази посока е резултат от работата на френския астроном и геофизик Жан-Жак Дорту де Меран през 1729 година, който извършва наблюдение над биологичното изменение на растението „Мимоза„. Ученият записва биологичните изменения, които настъпват за определен период от време, които са свързани с развитието на растението (движение и покой на листата, структура и цвят, които придобива и други подробности). [1]
Чрез изследването си, Жан-Жак Дорту де Меран установява, че развитието на растението не спира своя цикъл дори и при липса на естествена слънчева светлина. Оказва се, че именно това изследване е революционно за живия свят изобщо като полага основите на нова наука- хронобиологията.
Какво е Циркаден ритъм?
Циркадният ритъм представлява всеки биологичен процес, който се случва на едногенно ниво в нашия организъм (т.е. процеси отнасящи се до и в рамките на нашата физика). Нерядко циркадният ритъм може да се срещне и под метафоричното наименование „биологичен часовник“. Няма да е грешно ако дефинираме циркадния ритъм като жизнен ритъм, но такъв с ендогенен характер (вътрешен жизнен ритъм). Циркадният ритъм определя поведението на нашето тяло в цикли, като продължителността на един цикъл е около 24 часа. Най-общо циркадният ритъм се описва като основен регулатор, който подпомага в контрола на дневния график за покой (почивка) и движение, активност (будност);
„Сутрин слънчевата светлина влиза в очите ви, преминава през нерв и активизира супрахиазматичното ядро, за да започне своя дневен циркаден ритъм. Супрахиазматичното ядро е основният часовник, който контролира дузина други часовници в цялото ви тяло.“ [2]
Всъщност т.нар. супрахиазматично ядро се намира в изградена връзка с епифизата. Това означава, че именно там се случва продукцията на мелатонин в тялото. Мелатонинът или т.нар. още „хормон на съня“ има важна роля за регулиране на съня. Нивата на мелатонина започват да се покачват вечер и точно от там идва желанието ни за сън. Обратно на това, сутрин, нивата на мелатонин спадат и съответно това насърчава събуждането.
Как най-често циркадният ритъм излиза от баланс?
Понякога е невъзможно да следвате „гласа“ на своя циркаден ритъм, тъй като начинът ви на живот го изисква. Ето как най-често вътрешният ви часовник излиза от баланс:
- Работа през нощта, което противоречи на естествената светлина и установения активен „режим“ на тялото
- Резки промени в климата
- Пътуване, поради което се сменя часовата зона
- Късното лягане или пък събуждането в прекалено ранни часове
- Прием на някои медикаменти
- Завишени нива на стрес (в работна или социална среда)
- Психичното здраве
- Общ здравен статус (генетични заболявани, безсъние, нарушения или изменения в хормонално отношение)
- Лоши навици, включително начин на хранене, количеството и часовете на хранене, прекомерен прием на алкохол, прекалено умствено и физическо натоварване)
- Прекалено дълго време на извършване на една и съща пасивна дейност (четене, работа пред компютър, работа в седнало положение, телефонен разговор и други).
Как да сверите биологичния си часовник? - „Циркадните ритми засягат почти всички аспекти на биологията“, споделя неврологът Джоузеф Такахаши от Югозападния медицински център на Тексаския университет (University of Texas Southwestern Medical Center). [4]
Науката бележи изключителен напредък в хронобиологията особено през последните няколко години. Според проучвания, биологичният часовник може да бъде регулиран външно, но за целта е необходимо правилно да разчитаме сигналите, които дава собственото ни тяло, както и да сме наясно с някои трикове:
#1 Посрещай изгрева и залеза всеки ден!
Един от начините за регулиране на биологичния часовник е всекидневното посрещане на изгрева и залеза – за предпочитане в рамките на 5 до15 минути в двете посоки на денонощието. Целта е чрез излагане на очите на специалния тип слънчева светлина, да добием по-добра представа за напредъка на деня/нощта. По този начин въприемането за старт/край на деня би биол много по-адеквартно и в съответствие на това много скоро ще започнете да се чувствате по-бодри и свежи.
Важно: Уверете се, че лицето и очите ви са изложени на слънчева светлина без допълнително филтриране, т.е. не ползвайте слънчеви очила или шапка и не стойте зад залостен прозорец.
#2 Не се излагайте на изкуствена светлина през деня
Телата ни са биологично „програмирани“ да считат следното: „Навън е светло и съответно съм буден/на“, но тази настройка е свързана със слънчевата светлина, а не с флуоресцентните лампи, които са навсякъде около нас.
Чувствали ли сте някога прилив на енергия следобед, ако преди това сте направили кратка разходка?
О, да, силите на слънцето! Изключително полезно за рестартиране на вашия биологичен ритъм е да се излагате на естествена светлина колкото се може повече. Излизайте редовно на разходка или дори опитайте да приспособите работното си място, така че към вас да е насочена естествена светлина. Дори светлината от облачен, сив ден навън е по-добра за вашия биологичен часовник от най-ярката изкуствена светлина в затворено помещение.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Lisa Wulund, Akhilesh B.Reddy, A brief history of circadian time: The emergence of redox oscillations as a novel component of biological rhythms, „Chronobiology: constructing a biological clock“, Department of Clinical Neurosciences, Wellcome Trust-MRC Institute of Metabolic Science, University of Cambridge, Addenbrooke’s Hospital, Cambridge CB2 0QQ, UK, ScienceDirect (sciencedirect.com), December 2015
[2] Бреус М., из книгата „Силата на кога“, изд.Сиела Норма АД, София, 2019
[3] Lisa Wulund, Akhilesh B.Reddy, Department of Clinical Neurosciences, Wellcome Trust-MRC Institute of Metabolic Science, University of Cambridge, Addenbrooke’s Hospital, Cambridge CB2 0QQ, UK „A brief history of circadian time: The emergence of redox oscillations as a novel component of biological rhythms“, ScienceDirect, 23 October 2015
[4] Tom Siegfried, Winding the body’s clock, Medicines and other small molecules may play a role in fixing rhythms gone awry, knowablemagazine.org, 12.20.2019 https://knowablemagazine.org/article/living-world/2019/circadian-rhythm-drugs
