Най-общо казано, обмяната на веществата представлява съвкупност от всички биохимични реакции, които протичат в нашия организъм, за да работи той правилно. Или това е целият процес от приема на храна, през преработката й – до отделянето на непотребните за метаболизма вещества. Обменните процеси са фундаментални и комплексни. Те имат основно значение по отношение продукцията на енергия в тялото.
Вътрешната среда на всяка клетка в нашето тяло се различава коренно от външната й среда. Обменът на вещества между вътрешната и външната среда се осъществява посредством обменната повърхност, с която разполагат клетките ни. За да се преработят приетите вещества, те трябва на първо място правилно да се разградят и последващо да „влязат в контакт“ с клетъчните плазмени мембрани, т.е. да се абсорбират от тялото и последващо да се изхвърлят от организма като отпадни продукти на този процес. Именно така се генерира „Х“ количество енергия в нашето тяло. Основен източник на тази енергия са хранителните вещества, които приемаме–въглехидрати, мазнини и белтъци. Тези вещества се разграждат при консумацията на храната, което позволява освобождаването на енергия, т.е. химична енергия в тялото. Нейният носител са молекулните връзки на основните хранителни елементи. Непрекъснатото усвояване на хранителни вещества се явява своебразен внос на обем химична енергия в тялото.
Този процес в никакъв случай не е изолиран или самоцелен; в тялото ни непрекъснато действат два диаметрални процеса; От една страна, този по синтезиране (производство) на вещества, а от друга страна, този по разграждане на вещества. Обмяната на веществата в тялото ни е под контрола на общи „закономерности“, за да се постигне нужното равновесие.
За да се завърши този цикъл напълно е необходимо синтезираната енергия в тялото да се изразходва по адекватен начин като това се случва основно по две направления:
- Енергиен разход, който е нерегулируем от волята на човека
Този енергиен разход засяга освободената енергия в поддържане на основните жизнени функции на организма в състояние на покой на тялото – дишането, работата на сърцето, поддържане телесната температура на тялото, секреторната функция, тонуса на мускулатурата и т.н. - Енергиен разход, който е регулируем от волята на човека
Този енергиен разход съответно засяга общо физическата и умствена дейност на човека.
Ето тук се намесва значението на физическата активност в обменните процеси на тялото. Физическата активност допринася с около 30-40% от общото изгаряне на калории на дневна база и все още е един от най-добрите начини за подкрепа на метаболитните процеси.
Проучване от 2020 година, доказва, че физическата активност има много по-голяма роля за метаболитните процеси, отколкото се предполагаше. [1]
Кетонните тела (съединения, произведени при метаболизма на мазнините) – драстично намаляват в циркулацията на кръвта при умерена физическа активност. Това се случва в резултат на по-голямото им усвояване в мускулите. Именно така тялото може да използва по-ефективно протеините, което пък подобрява сърдечно-съдова функция и съдейства загубата на мазнини с течение на времето.
Физическата активност влияе благоприятно върху множество системи в човешкия организъм – в т.ч. опорно-двигателния апарат, имунната система, кръвообращението, храносмилателната система и метаболизма, дихателната система, сърдечно-съдовата и нервната система.По този начин общо се подкрепя обмяната на веществата в тъканите и органите.
Умерената физическата активност допринася за:
- Подобрена усвояване на приеманите хранителни вещества;
- Подкрепа на работата на органите
- Подобрено кръвообращение
- Подобряване на алкално-киселинното разновесие
- По-бързо освобождаване на отпадните продукти от метаболизма
- Изхвърляне на токсини; ускоряване естествените процеси на детоксикация
- Поддържане на хомеостазата
Респективно намалената физическа активност може да резултира негативно над тези и други процеси в тялото.
Ние от екипа на Cvetita Herbal ви препоръчваме Магнезиев цитрат 1250 mg х 60 капсули. Магнезият е вторият най-разпространен минерал в човешкото тяло. Отговорен за множество енергийни и органични процеси, той участва в повече от 300 ензимни реакции, който протичат ежедневно в организма ни.
- Магнезият е необходим минерал, който е от огромно значение за мускулите на артериите- големите и малките (капилярите и артериолите), за да могат да се съкращават и отпускат, преодолявайки свиването, причинено от калция.
- Важен е за капилярите, където се случва обмяната на газовете и хранителните вещества между кръвта и клетките на тъканите и вените, които пренасят кръвта обратно в сърцето. Всички части на сърдечно-съдовата система, която поддържа живота на организма, зависят от достатъчното наличие на магнезий.
- Магнезият има влияние и по отношение на високото кръвно налягане, резултат от атеросклероза. Той има въздействие върху ендотела, без достатъчно магнезий настилката на кръвоносните съдове става крехка, и дори леки деформации по повърхността й привличат вещества изграждащи плаки и калциране. Този процес на калциране е в основата на много от заболяванията на сърдено-съдовата система.
- Плаките формирани във вътрешната настилка на кръвоносните съдове са причинени основно от отлагания на мастни вещества като холестерола. Магнезият ограничава прекомерното производство на холестерол и предпазва от формиране на лошите мастни вещества липопротейните с ниска плътност – (лошият“ холестерол) и триглицеридите образуващи атеросклеротични плаки.
- Магнезият е важен компонент за състоянието на вътрешната настилка на кръвоносните съдове, защитава ги от увреждане и предотвратява образуването на тромби и наслагването на плаки. Предпазва кръвоносните съдове от образуването на съсиреци и по този начин възпрепятства евентуални прекъсване на кръвопотока, поради втвърдяване на артериите или разрастване на съединителна тъкан.
Използвани източници:
[1] Yen Chin Koay, Kelly Stanton, Vivian Kienzle, Mengbo Li, Jean Yang, David S Celermajer, John F O’Sullivan, Effect of chronic exercise in healthy young male adults: a metabolomic analysis, Cardiovascular Research, Volume 117, Issue 2, 1 February 2021, Pages 613–622, https://doi.org/10.1093/cvr/cvaa051
