Мелатонинът е неврохормон, известен с това, че участва в широк спектър от циркадни функции, включително и в цикъла сън-бодърстване.
Това е така, защото мелатонинът се свързва с рецепторите в мозъка, като целта му е да потисне нервната активност и да ни подготви за почивка. Неслучайно е известен като „хормон на съня“. Той може да намали нивата на допамин – хормон, който ни помага да останем будни.
Научно е доказано, че обикновено хората, които страдат от безсъние, имат ниски нива на мелатонин. Смята се, че приемането на мелатонин от добавки може да помогне за по-лесно заспиване.
Естествените нива на мелатонин в организма са най-високи през нощта и спадат с настъпването на деня и изгряването на слънцето.
Синтезът и освобождаването на мелатонин от *епифизата се влияе силно от светлинната стимулация на ретината на окото. Това е изключително важно, тъй като окото е основен приемник на циркадни сигнали.
Казано с други думи: когато е светло, ние сме по-активни, защото тялото ни се събужда. И обратно, с настъпването на вечерта съвсем естествено организмът ни се подготвя за почивка.
Ето защо опитните фитнес инструктори препоръчват тренировките да се правят в добре осветени (по възможност с естествена светлина) помещения. По този начин тялото се събужда и е много по-издръжливо на физическо натоварване.
Всъщност мелатонинът се синтезира и в окото, макар и в много по-малка степен, отколкото в епифизата.
По какъв начин мелатонинът влияе на очите?
Мелатонинът действа директно върху очните структури, за да посредничи в различни дневни ритми и физиологични процеси в окото.
Взаимодействията между мелатонина, окото и зрителната функция са били обект на доста научни изследвания.
Визуалната система на човек допринася за съзнателното възприемане на света. Тя може да бъде оценена чисто физиологически чрез различни тестове като острота, контраст, цветно зрение и изследване на зрителното поле.
Освен това във формирането на образи участва и друг, паралелен, до голяма степен несъзнателен път, чрез който излагането на светлина влияе върху голям брой физиологични процеси. Пример за това са циркадният ритъм (режимът сън – бодърстване), сезонното време и възпроизводството. [1], [2]
Както вече споменахме мелатонинът е основен невромодулиращ хормон, който участва в този процес. Той се произвежда от епифизата в мозъка, а също от фоторецепторите в окото. [3], [4], [5], [6]
Изследванията показват, че както в епифизата, така и в очната тъкан, синтезът и освобождаването на мелатонин става с циркадна ритмичност – т.е. най-високите му нива са, когато навън е тъмно, а най-ниските – на светло. [7]
Епифизата е основният източник на циркулиращ мелатонин, който може да се разпространи в окото.
Ретината като светлочувствителен очен „часовник“
Ретината е съществена част от задната част на окото. Тя се състои от слой клетки с дебелина около 0,5 mm.
Тъй като нервната система се характеризира с циркаден ритъм, а ретината се счита за част от мозъка и се влияе от цикъла ден/нощ, не е изненадващо, че тя има собствен „часовник“.
Съществуват няколко гена, известни под общото наименование „часовникови гени“, които са отговорни за циркадната ритмичност [8].
Важно е да се отбележи, че циркадният ритъм на ретината е независим от останалата част на нервната система.
Вътрешният „часовник“ на ретината влияе върху много процеси, протичащи в нея, включително секрецията на мелатонин, синтеза на допамин, зрителната чувствителност, извънклетъчното рН и вътреочното налягане. [9]
Мелатонинът предпазва от очни заболявания
Мелатонинът има силни антиоксидантни свойства, които му определят важна защитна роля при много човешки патологии, свързани с оксидативен стрес. В това число са преждевременното стареене и дегенеративни заболявания. Следователно мелатонинът може да предотврати свързаната с възрастта дегенерация на макулата – заболяване, засягащо фоторецепторите, и пигментния епител на ретината. [10]
В проучване, проведено сред 100 души с макулна дегенерация, допълнителният прием на 3 mg мелатонин в продължение на 6 – 24 месеца е помогнал за защита на ретината, забавяне на свързаните с възрастта увреждания и запазване на яснотата на зрението [11]
При друго проучване с плъхове е установено, че мелатонинът намалява тежестта и честотата на ретинопатията – очно заболяване, което засяга ретината и може да доведе до загуба на зрението [12]
И още…
В съвременните общества изкуственото осветление влияе силно на биологичните ритми. Почти ежедневно сме изложени на изкуствена светлина през нощта, което води до хронични проблеми и до нарушаване на физиологичните, поведенческите и биохимичните ритми.
Дори краткото излагане на ярка светлина през нощта може да наруши циркадните модели и да ни лиши от здрав сън.
* Епифизата, наричана още пинеална жлеза или трето око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Srinivasan V, Spence WD, Pandi-Perumal SR, Zakharia R, Bhatnagar KP, Brzezinski A. Melatonin and human reproduction: shedding light on the darkness hormone. Gynecol Endocrinol. 2009 Dec;25(12):779-85. doi: 10.3109/09513590903159649. PMID: 19905996.
[2] Cajochen C, Kräuchi K, Wirz-Justice A. Role of melatonin in the regulation of human circadian rhythms and sleep. J Neuroendocrinol. 2003 Apr;15(4):432-7. doi: 10.1046/j.1365-2826.2003.00989.x. PMID: 12622846.
[3] Lerner AB, Case JD, Heinzelman RV. Structure of melatonin. J Am Chem Soc 1959; 81: 2.
[4] Wiechmann AF, Bok D, Horwitz J. Melatonin-binding in the frog retina: autoradiographic and biochemical analysis. Invest Ophthalmol Vis Sci 1986; 27: 153–163.
[5] Cahill GM, Besharse JC. Light-sensitive melatonin synthesis by Xenopus photoreceptors after destruction of the inner retina. Vis Neurosci 1992; 8: 487–490.
[6] Martin XD, Malina HZ, Brennan MC et al. The ciliary body–the third organ found to synthesize indoleamines in humans. Eur J Ophthalmol 1992; 2: 67–72.
[7] Hamm HE, Menaker M. Retinal rhythms in chicks: circadian variation in melantonin and serotonin N-acetyltransferase activity. Proc Natl Acad Sci U S A 1980; 77: 4998–5002.
[8] Reppert SM, Weaver DR. Coordination of circadian timing in mammals. Nature. 2002 Aug 29;418(6901):935-41. doi: 10.1038/nature00965. PMID: 12198538.
[9] Ruan G.-X., Zhang D.-Q., Zhou T., Yamazaki S., McMahon DG Циркадна организация на ретината на бозайниците. Сборник на Националната академия на науките на Съединените американски щати . 2006 г .; 103 (25): 9703–9708. doi: 10.1073/pnas.0601940103.
[10] [7] Lundmark PO, Pandi-Perumal SR, Srinivasan V, Cardinali DP. Role of melatonin in the eye and ocular dysfunctions. Vis Neurosci. 2006 Nov-Dec;23(6):853-62. doi: 10.1017/S0952523806230189. PMID: 17266777.
[11] Yi C, Pan X, Yan H, Guo M, Pierpaoli W. Effects of melatonin in age-related macular degeneration. Ann N Y Acad Sci. 2005 Dec;1057:384-92. doi: 10.1196/annals.1356.029. PMID: 16399908.
[12] Stefanova NA, Zhdankina AA, Fursova AZh, Kolosova NG. [Potential of melatonin for prevention of age-related macular degeneration: experimental study]. Adv Gerontol. 2013;26(1):122-9. Russian. PMID: 24003738. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24003738/
