Може да звучи невероятно, но учените са установили, че в тялото ни живеят около 40 трилиона бактерии, повечето от които се намират в червата. Те са полезни и не причиняват никакви здравословни проблеми.
Нещо повече, доказано е, че някои от тези бактерии са от съществено значение за физическото и дори за психическото ни здраве.
В тази статия ще разгледаме как чревните бактерии влияят на мозъка и каква роля могат да играят пробиотиците.
Какво представляват пробиотиците?
Пробиотиците са живи микроорганизми, обикновено бактерии. Когато приемаме достатъчно количество от тях, те осигуряват специфична полза за здравето [1].
Пробиотиците са организми, които „насърчават живота“ – думата „пробиотик“ произлиза от латинските думи „pro“, което означава „насърчавам“, и „biotic“, в превод „живот“.
Важно е да се отбележи, че за да може даден вид бактерии да бъде наречен „пробиотичен“, трябва да има много научни доказателства, показващи конкретна полза за здравето.
През последните години компаниите за производство на храни и лекарства започнаха да кръщават някои бактерии „пробиотични“, без да са налице достатъчно научни доказателства за това. Ето защо Европейският орган за безопасност на храните (EОБХ) забрани думата „пробиотик“ върху всички храни в Европейския съюз.
Много нови научни изследвания обаче показват, че някои бактериални видове действително имат ползи за здравето.
Проучванията сочат, че пробиотиците могат да помогнат на хора с определени заболявания, включително синдром на раздразнените черва, екзема, дерматит, високи нива на холестерол и чернодробни заболявания [2], [3], [4], [5], [6].
Повечето пробиотици принадлежат към един от двата вида бактерии -Lactobacillus и Bifidobacteria.
Към тези групи се включват много различни видове и щамове, които имат различно въздействие върху организма.
Как са свързани червата и мозъкът?
Червата и мозъкът са свързани физически и химически. Промените в червата могат да повлияят на мозъка.
*Блуждаещият нерв изпраща сигнали между червата и мозъка.
Мозъкът и червата комуникират и чрез чревните микроби, които произвеждат молекули, пренасящи информация до мозъка [7].
Изчисленията сочат, че в тялото си имаме приблизително 30 трилиона човешки клетки и 40 трилиона бактерии [8], [9].
По-голямата част от тези бактерии се намират в червата. Това означава, че те са в пряк контакт с клетките, от които е изграден стомашно-чревният тракт, както и с всичко, което влиза в тялото ни. Това включва храна, лекарства и микроби.
Много други микроби живеят заедно с чревните бактерии, включително дрожди и гъбички. Общо тези микроби са известни като чревна микробиота или чревен микробиом [10].
Всяка от тези бактерии може да произвежда различни вещества, които да повлияят на мозъка. Те включват късоверижни мастни киселини, невротрансмитери и аминокиселини [11].
Чревните бактерии могат също така да повлияят на мозъка и централната нервна система, като контролират възпалението и производството на хормони [12], [13].
Промени в чревната микрофлора
Чревната дисбиоза е общ термин, който се отнася до всяка аномалия в състава на чревната флора. Това понятие се свързва със случаите, когато червата и чревните бактерии са в болестно състояние. Причината може да е наличието на болестотворни бактерии, които да доведат и до хронично възпаление.
Изследователите са установили чревна дисбиоза при хора с [14], [15], [16], [17]:
- диабет тип 2
- затлъстяване
- сърдечни заболявания
- други заболявания
Някои проучвания показват, че определени пробиотици могат да се преборят с конкретни заболявания и да възстановят микрофлората напълно [18], [19], [20], [21].
Интересно е, че хората с определени психични състояния също имат променена микробиота. Не е ясно дали това е причина за състоянието им, или е резултат от фактори, свързани с храненето и начина на живот [22].
Както вече споменахме червата и мозъкът са свързани. Чревните бактерии произвеждат вещества, които могат да повлияят на мозъка. Ето защо е напълно естествено пробиотиците да са от полза за мозъка и психичното здраве. Пробиотиците, които са от полза за психичното здраве, са наречени психобиотици [23].
В последно време са проведени редица проучвания в тази насока, но повечето от тях са правени върху животни. Няколко от тях обаче са показали интересни резултати при хора.
Пробиотиците могат да подобрят психичното здраве
Стресът и тревожността са част от ежедневието на много хора, а депресията е най-често срещаният психически проблем в световен мащаб [24].
Психическите разстройства, включително стресът и тревожността, се свързват с високи нива на кортизол в кръвка. Неслучайно той е наричан хормон на стреса [25], [26], [27].
Няколко научни изследвания проследяват как пробиотиците влияят на хора с клинично диагностицирана депресия.
Едно проучване показва, че осемседмичният приемът на смес от три щама Lactobacillus и Bifidobacteria значително намалява симптомите на депресия. Установено е, че са се понижили и нивата на възпаление [28].
Няколко други проучвания проследяват как пробиотиците влияят на симптомите на депресия при хора, които не са клинично диагностицирани с това заболяване [29], [30], [31].
–
*Блуждаещият нерв е десетият черепномозъчен нерв. Всъщност те са два на брой, но за тях се говори обикновено в единствено число. Служат за връзката на мозъка с показателите на сърцето, белите дробове и стомашно-чревния тракт.
–––––––––––––––––––––––––––-
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com
Използвани източници:
[1] Hill, C., Guarner, F., Reid, G. et al. The International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol 11, 506–514 (2014). https://doi.org/10.1038/nrgastro.2014.66
[2] Hoveyda N, Heneghan C, Mahtani KR, Perera R, Roberts N, Glasziou P. A systematic review and meta-analysis: probiotics in the treatment of irritable bowel syndrome. BMC Gastroenterol. 2009 Feb 16;9:15. doi: 10.1186/1471-230X-9-15. PMID: 19220890; PMCID: PMC2656520.
[3] Doege K, Grajecki D, Zyriax BC, Detinkina E, Zu Eulenburg C, Buhling KJ. Impact of maternal supplementation with probiotics during pregnancy on atopic eczema in childhood–a meta-analysis. Br J Nutr. 2012 Jan;107(1):1-6. doi: 10.1017/S0007114511003400. Epub 2011 Jul 26. PMID: 21787448.
[4] Lee J, Seto D, Bielory L. Meta-analysis of clinical trials of probiotics for prevention and treatment of pediatric atopic dermatitis. J Allergy Clin Immunol. 2008 Jan;121(1):116-121.e11. doi: 10.1016/j.jaci.2007.10.043. PMID: 18206506.
[5] Guo Z, Liu XM, Zhang QX, Shen Z, Tian FW, Zhang H, Sun ZH, Zhang HP, Chen W. Influence of consumption of probiotics on the plasma lipid profile: a meta-analysis of randomised controlled trials. Nutr Metab Cardiovasc Dis. 2011 Nov;21(11):844-50. doi: 10.1016/j.numecd.2011.04.008. Epub 2011 Sep 17. PMID: 21930366.
[6] Ma YY, Li L, Yu CH, Shen Z, Chen LH, Li YM. Effects of probiotics on nonalcoholic fatty liver disease: a meta-analysis. World J Gastroenterol. 2013 Oct 28;19(40):6911-8. doi: 10.3748/wjg.v19.i40.6911. PMID: 24187469; PMCID: PMC3812493.
[7] Cryan, J., Dinan, T. Mind-altering microorganisms: the impact of the gut microbiota on brain and behaviour. Nat Rev Neurosci 13, 701–712 (2012). https://doi.org/10.1038/nrn3346
[8] Qin, J., Li, R., Raes, J. et al. A human gut microbial gene catalogue established by metagenomic sequencing. Nature 464, 59–65 (2010). https://doi.org/10.1038/nature08821
[9] Sender R, Fuchs S, Milo R. Revised Estimates for the Number of Human and Bacteria Cells in the Body. PLoS Biol. 2016 Aug 19;14(8):e1002533. doi: 10.1371/journal.pbio.1002533. PMID: 27541692; PMCID: PMC4991899.
[10] Sommer, F., Bäckhed, F. The gut microbiota — masters of host development and physiology. Nat Rev Microbiol 11, 227–238 (2013). https://doi.org/10.1038/nrmicro2974
[11] Clara Seira Oriach, Ruairi C. Robertson, Catherine Stanton, John F. Cryan, Timothy G. Dinan, Food for thought: The role of nutrition in the microbiota-gut–brain axis, Clinical Nutrition Experimental, Volume 6, 2016, Pages 25-38, ISSN 2352-9393, https://doi.org/10.1016/j.yclnex.2016.01.003.
[12] Kieran Rea, Timothy G. Dinan, John F. Cryan, The microbiome: A key regulator of stress and neuroinflammation, Neurobiology of Stress, Volume 4, 2016, Pages 23-33, ISSN 2352-2895, https://doi.org/10.1016/j.ynstr.2016.03.001.
[13] Holzer P, Farzi A. Neuropeptides and the microbiota-gut-brain axis. Adv Exp Med Biol. 2014;817:195-219. doi:10.1007/978-1-4939-0897-4_9
[14] Ley RE, Turnbaugh PJ, Klein S, Gordon JI. Microbial ecology: human gut microbes associated with obesity. Nature. 2006 Dec 21;444(7122):1022-3. doi: 10.1038/4441022a. PMID: 17183309.
[15] PNAS March 15, 2011 108 (Supplement 1) 4592-4598; first published October 11, 2010; https://doi.org/10.1073/pnas.1011383107
[16] Nadja Larsen ,Finn K. Vogensen,Frans W. J. van den Berg,Dennis Sandris Nielsen,Anne Sofie Andreasen,Bente K. Pedersen,Waleed Abu Al-Soud,Søren J. Sørensen,Lars H. Hansen,Mogens Jakobsen, Published: February 5, 2010, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0009085
[17] Marialena Mouzaki,Elena M. Comelli,Bianca M. Arendt,Julia Bonengel,Scott K. Fung,Sandra E. Fischer,Ian D. McGilvray,Johane P. Allard, First published: 11 February 2013 https://doi.org/10.1002/hep.26319
[18] H.S. Ejtahed, J. Mohtadi-Nia, A. Homayouni-Rad, M. Niafar, M. Asghari-Jafarabadi, V. Mofid, A. Akbarian-Moghari, Effect of probiotic yogurt containing Lactobacillus acidophilus and Bifidobacterium lactis on lipid profile in individuals with type 2 diabetes mellitus, Journal of Dairy Science, Volume 94, Issue 7, 2011, Pages 3288-3294, ISSN 0022-0302, https://doi.org/10.3168/jds.2010-4128.
[19] Sáez-Lara, M.J.; Robles-Sanchez, C.; Ruiz-Ojeda, F.J.; Plaza-Diaz, J.; Gil, A. Effects of Probiotics and Synbiotics on Obesity, Insulin Resistance Syndrome, Type 2 Diabetes and Non-Alcoholic Fatty Liver Disease: A Review of Human Clinical Trials. Int. J. Mol. Sci. 2016, 17, 928. https://doi.org/10.3390/ijms17060928
[20] Agerholm-Larsen L, Raben A, Haulrik N, et al. Effect of 8 week intake of probiotic milk products on risk factors for cardiovascular diseases. European Journal of Clinical Nutrition. 2000 Apr;54(4):288-297. DOI: 10.1038/sj.ejcn.1600937. PMID: 10745279.
[21] BMJ 2007; 335 doi: https://doi.org/10.1136/bmj.39231.599815.55 (Published 12 July 2007), Cite this as: BMJ 2007;335:80
[22] Haiyin Jiang, Zongxin Ling, Yonghua Zhang, Hongjin Mao, Zhanping Ma, Yan Yin, Weihong Wang, Wenxin Tang, Zhonglin Tan, Jianfei Shi, Lanjuan Li, Bing Ruan, Altered fecal microbiota composition in patients with major depressive disorder, Brain, Behavior, and Immunity, Volume 48, 2015, Pages 186-194, ISSN 0889-1591, https://doi.org/10.1016/j.bbi.2015.03.016.
[23] Cheng LH, Liu YW, Wu CC, Wang S, Tsai YC. Psychobiotics in mental health, neurodegenerative and neurodevelopmental disorders. J Food Drug Anal. 2019 Jul;27(3):632-648. doi: 10.1016/j.jfda.2019.01.002. Epub 2019 Feb 10. PMID: 31324280.
[24] Steel Z, Marnane C, Iranpour C, Chey T, Jackson JW, Patel V, Silove D. The global prevalence of common mental disorders: a systematic review and meta-analysis 1980-2013. Int J Epidemiol. 2014 Apr;43(2):476-93. doi: 10.1093/ije/dyu038. Epub 2014 Mar 19. PMID: 24648481; PMCID: PMC3997379.
[25] Brooks KP, Robles TF. Recent depressive and anxious symptoms predict cortisol responses to stress in men. Psychoneuroendocrinology. 2009;34(7):1041-1049. doi:10.1016/j.psyneuen.2009.02.005
[26] Heather M. Burke, Mary C. Davis, Christian Otte, David C. Mohr, Depression and cortisol responses to psychological stress: A meta-analysis, Psychoneuroendocrinology, Volume 30, Issue 9, 2005, Pages 846-856, ISSN 0306-4530, https://doi.org/10.1016/j.psyneuen.2005.02.010.
[27] Takahashi T, Ikeda K, Ishikawa M, Kitamura N, Tsukasaki T, Nakama D, Kameda T. Anxiety, reactivity, and social stress-induced cortisol elevation in humans. Neuro Endocrinol Lett. 2005 Aug;26(4):351-4. PMID: 16136010.
[28] Akkasheh G, Kashani-Poor Z, Tajabadi-Ebrahimi M, Jafari P, Akbari H, Taghizadeh M, Memarzadeh MR, Asemi Z, Esmaillzadeh A. Clinical and metabolic response to probiotic administration in patients with major depressive disorder: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Nutrition. 2016 Mar;32(3):315-20. doi: 10.1016/j.nut.2015.09.003. Epub 2015 Sep 28. PMID: 26706022.
[29] Mohammadi AA, Jazayeri S, Khosravi-Darani K, Solati Z, Mohammadpour N, Asemi Z, Adab Z, Djalali M, Tehrani-Doost M, Hosseini M, Eghtesadi S. The effects of probiotics on mental health and hypothalamic-pituitary-adrenal axis: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial in petrochemical workers. Nutr Neurosci. 2016 Nov;19(9):387-395. doi: 10.1179/1476830515Y.0000000023. Epub 2015 Apr 16. PMID: 25879690.
[30] Messaoudi M, Lalonde R, Violle N, Javelot H, Desor D, Nejdi A, Bisson JF, Rougeot C, Pichelin M, Cazaubiel M, Cazaubiel JM. Assessment of psychotropic-like properties of a probiotic formulation (Lactobacillus helveticus R0052 and Bifidobacterium longum R0175) in rats and human subjects. Br J Nutr. 2011 Mar;105(5):755-64. doi: 10.1017/S0007114510004319. Epub 2010 Oct 26. PMID: 20974015.
[31] Huang R, Wang K, Hu J. Effect of Probiotics on Depression: A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials. Nutrients. 2016 Aug 6;8(8):483. doi: 10.3390/nu8080483. PMID: 27509521; PMCID: PMC4997396.
