Днес сме наясно с изумителния факт, че в тялото ни живеят всевъзможни видове бактерии, сред които жизненоважни бактерии и бактерии „неприятели“. В продължение на дълги години науката проучва тяхното взаимодействие, роля и функции в човешкото тяло. Благодарение на наличието на бактерии в човешкото тяло е възможно протичането на множество естествени органични функции, сред които храносмилането, дишането, усвояването на хранителни вещества, изхвърлянето на непотребни елементи от метаболизма, функционирането на имунната система и други.
Микроорганизмите в тялото ни около 10 пъти повече от човешките клетки, а това изчисление произхожда от факта, че всяка човешка клетка „върви“ с десет микроби. Излиза, че микробите са не просто организми, а жизненоважен фактор за нашето съществуване и общо здраве. [1]
Чревният микробиом представлява селекция от всички микроорганизми, които се намират в чревната система на човек. През последните няколко години наличието на връзка между чревния микробиом и състоянието на различни системи и процеси в човешкото тяло се препотвърди. Резултати от множество проучвания доказват, че чревният микробиом се намира в биологична обвързаност с физическото здраве. Например състоянието на чревния микробиом взаимодейства със специфични имунни клетки, с което модулира имунния отговор, както и протичането на различни по вид инфекции в тялото. [2]
Актуални проучвания доказват, че освен върху физическото, чревният микробиом оказва влияние и върху менталното здраве.
Едно от последните проучвания в тази посока се концентрира в търсене на връзка и зависимост между състоянието на чревния микробиом и мозъчното здраве. Проучването се провежда от екип учени към Baylor College of Medicine, Хюстън, Тексас.
Изследователите предполагат, че е възможна модификация във функционалността на десетия черепно-мозъчен нерв, т.нар. блуждаещ нерв, което да се дължи на промени в състава на чревния микробиом. Този нерв функционира като преносител на информация между мозъка и различни системи в човешкото тяло. Той доставя информация от дихателната система, сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния тракт до мозъка.
„Традиционно схващане е, че симптомите, подсказващи за наличието на много неврологични заболявания имат генетичен произход. Въпреки това чревният микробиом, като важен биологичен фактор, също може да бъде първоизточник на неврологични отклонения, както и да повлияе на специфичното поведение индивида.“
По този начин състоянието на чревният микробиом, т.е. разкриването на специфични бактерии-преносители на генетични отклонения в гостоприемника, е от решаващо значение. [3]
Макар че този механизъм все още не е напълно разбран, чревният микробиом влияе върху физиологичните, поведенческите и когнитивните функции на мозъка. Връзката „чревен микробиом–мозък“ включва микробиотата и метаболитни продукти, ентерална нервна система, симпатикови и парасимпатикови клонове в автономната нервна система, имунна система, невроендокринна система и централна нервна система. [4]
„Живите организми, намиращи се в червата ни, генерират метаболити, които се доставят под формата на сензорна информация до мозъка чрез блуждаещия нерв. При наличието на отклонения в чревния микробиом (дисбиоза), сигналите, пренасяни до мозъка, могат да бъдат нарушени. Това потиска мозъчната дейност и може да предизвика проблеми със социалното поведение, паметта или концентрацията“, споделя Д-р Мауро Коста-Матиоли, главен изследовател в проучването.
„Когато говорим за генетично заболяване, то задължително става дума за наличие на мутация в гените. Тази мутация засяга мозъка, причинявайки специфични промени. Но трябва да се каже, че мутацията, причиняваща същите, не се ограничава само до мозъка, тя засяга всяка една отделна клетка на тялото“, допълва още той. [5]
Тези твърдения формират една напълно нова научна теза:
Възможността чревният микробиом да бъде модулиран чрез прилагането на правилна диета, т.е. балансиране на чревната флора, би се отразило в подобряване транспортирането на сигналите между чревната система и мозъка.
По-нататък в проучването се представят резултати от клинични тестове върху мишки. При въвеждането на специфичен вид бактерии, а именно Lactobacillus reuteri (пробиотичен бактериален вид – лактобацили), в организма на изследваните животни се забелязват подобрения, касаещи поведението им. Промените, настъпващи в чревния микробиом на животните съдействат за генерирането на подходящи метаболити, които последователно се пренасят до мозъка. Това се свързва с повишена секреция на окситоцин – хормон (невротрансмитер), продуциран от хипофизната жлеза – в съответствие, на което животните проявяват подобрено социално поведение.
Макар към момента тези резултати да са недостатъчни, то предстоят допълнителни изследвания, чрез които да се установи как тази информация може да бъде максимално полезна за целите на лечение на мозъчни заболявания.
Разбира се, във всички случаи приемът на пробиотик, съдържащ полезни бактерии е препоръчителен за поддържане на оптимално функционираща стомашно-чревна и имунна система.
Ние от екипа на Cvetita Herbal ви съветваме да опитате Probi Max.
Probi Max e висококачествен пробиотик, който дължи мощното си действие на шесте по-горе изброени бактерии – приятели на човешкия организъм – Lactobacillus acidophilus, Streptococcus thermophiles, Lactobacillus bulgaricus, Bifidobacterium spp, Lactobacillus lactis, Lactobacillus casei. Probi Max е продукт, който съчетава многокомпонентното им действие. Именно това, превръща Probi Max в изключително ефективно средство, което ще подпомогне правилното функциониране на имунната, стомашно-чревната, отделителната и пикочо-половата система.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Protima Amon, Ian Sanderson, Centre for Immunobiology, Blizard Institute, London, UK What is the microbiome?, Volume 102, Issue 5, http://dx.doi.org/10.1136/archdischild-2016-311643, 28 February 2017
[2] Segal JP, Mak JWY, Mullish BH, Alexander JL, Ng SC, Marchesi JR. The gut microbiome: an under-recognised contributor to the COVID-19 pandemic? Therapeutic Advances in Gastroenterology. January 2020. doi:10.1177/1756284820974914
[3] Buffington SA, Dooling SW, Sgritta M, Noecker C, Murillo OD, Felice DF, Turnbaugh PJ, Costa-Mattioli M. Dissecting the contribution of host genetics and the microbiome in complex behaviors. Cell. 2021 Mar 4:S0092-8674(21)00159-8. doi: 10.1016/j.cell.2021.02.009. Epub ahead of print. PMID: 33705688.
[4] Wang HX, Wang YP. Gut Microbiota-brain Axis. Chin Med J (Engl). 2016 Oct 5;129(19):2373-80. doi: 10.4103/0366-6999.190667. PMID: 27647198; PMCID: PMC5040025.
[5] GUT MICROBES COULD BE THE FUTURE OF BRAIN HEALTH — STUDY. “We might end up being able to correct a behavioral deficiency by what we put in a milkshake.”, inverse.com
