Какво представляват?
Нарушенията в обмяната на веществата (или т.нар. метаболитен синдром) представляват локални или генерални смущения в процесите и реакциите в нашия организъм.
Метаболизмът е съвкупност от всички биохимични реакции, които протичат в тялото на даден организъм, за да работи той правилно. Или това е целият процес от приема на храната, през преработката й – до отделянето на непотребните за метаболизма вещества. Обменните процеси са фундаментални, още комплексни процеси, които имат основно значение по отношение продукцията на енергия в тялото.
В тялото ни непрекъснато действат два диаметрални процеса– от една страна този по синтезиране (производство) на вещества, а от друга този по разграждане (разпадане) на вещества. Обмяната на веществата в тялото ни е под контрола на общи „закономерности“, за да се постигне нужното равновесие. Какви могат да бъдат нарушенията на тези така установени закономерности и какъв риск крие това?
Нарушенията на обмяната на веществата
Обмяна на белтъците
Белтъците представляват сложни молекули (макромолекули), които имат изключително важна роля в човешкия организъм. Белтъците са незаменима съставна част на човешките клетки, които преминават през непрекъснат процен на регенерация. По същество тези елементи са композиция (комплекс) от аминокиселини. Белтъците извършват, така да се каже по-голямата част от общата работата в човешките клетките и са жизненонеобходими и структурополагащи. Протеините са градивен елемент на всяка клетка и тъкани в човешкото тяло и са заети със формирането на клетката, нейната функционалност и взаимодействие (NCBI).
Както знаем, животинските белтъчини са основен източник на протеини за човешкия организъм. При консумация, животинските белтъчини се абсорбират и разграждат до амикиселини в тялото благодарение на наличните храносмилателни ензими. Храносмилателните ензими в човешкото тяло могат да се раделят по функция и свойства. Основно голяма част от тях е ангажирана с това да разгради т.нар. плазмени белтъци (белтъци намиращи се в кръвната плазма), а друга част ензими пък имат задачата да съдейства усвояването на нуклеиновите киселини и т.н.
Целта на този процес е превръщането на белтъците в енергия като преобразуването на 1 грам белтък се равнява на приблизително 4,5 kcаl или това за 18, 8 kJ (kJ-приемът на енергия).
Белтъците не са сред елементите, които формират резерви в нашето тяло, както например въглехидратите и по тази причина е изключително важен правилният им обмен в организма ни.
Нивата на наличните белтъци в тялото, тяхната абсорбация и разграждане е от съществено значение за състоянието на нашия организъм и общото здраве. Именно поради това, белтъците се намират под контрола на няколко елемента. Тези елементи имат за задача да гарантират правилното случването на множеството процеси зазсягащи белтъчната обмяна – инсулинът, глюкокортикоидите, тироксинът, соматотропният хормон и някои производни на хормона тестостерон са ангажирани с тази важна задача.
Обмяната на мазнините
Мазнините (или липидите) представляват група от органични, неразтворими във вода съединения, която има огромно значение за правилното функциониране на нашето тяло. Мазнините са фундаменталната съставна част на ценните за човешкия организъм мастни киселини. Мазнините имат огромно значение за организма, тъй като са незаменим енергиен източник. По същество на тези елементи се дължи до 40% от общата телесна енергия, която е нужна на един организъм за цикъл от 24 часа. Важно е да се разграничат основните групи мазнини- ненаситени (мононенаситени и полиненаситени), наситени мазнини и трансмазнини.
- Ненаситени мазнини
Това, което ги отличава е, че те остават течни на стайна температура. Ненаситените мазнини се подразделят на мононаситени и полинаситени мастни киселини. Мононенаситените мазнини се съдържат в храни като авокадо, някои ядки, маслини, зехтин и други. Полиненаситените мазнини се съдържат най-вече в различните видове растителните масла. - Наситени мазнини
Обратно на ненаситените, наситените са твърди на стайна температура. Източници на наситени мазнини са са млечни продукти, месо, масла и други. - Трансмазнини
Трансмазнините представляват мазнини, чието получаване се случва изцяло по химически път (хидрофениране). Те не съществуват в природата и са непознати на обменните процеси. Именно това е причината коренно да се различават от останалите. Поради това тези мазнини са неразпознаваеми за храносмилателните ензими и не могат да бъдат разградени по подобен на останалите мазнини начин. Трансмазнините затрудняват множество метаболитни и храносмилателни процеси.
Преобразуването на 1 грам мазнина формира 9,5 kcal или 39,8 kJ, т.е. енергия за тялото. Мазнините в тялото ни се преработват от няколко важни ензимни компоненти, а именно – чревните, жлъчните и панкреасните ензими. При абсорбацията и обмяната, мазнините се преформират в мастни киселини и глицерол. Мазнините разполагат със свойството да формират резервни депа в нашето тяло (отлагат се на няколко места, сред които в подкожната мастна тъкан, в мезентериумът и т.н.). Неизразходваните мазнини се складират, за да се използват когато е необходимо. А що се отнася до нарушение обмяната на мазнините в организма, то това крие сериозен риск от здравословни приблеми. Първоизточник на този риск най-често са нарушения на обмяната липидите във връзка с холестерола.
Холестеролът представлява важен липид или мастна субстанция, която се синтезира в нашето тяло или казано по- друг начин тялото ни я произвежда. Холестеролът се намира във всяка една клетка, по-точно в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло. Голяма част от холестерола в кръвоносната ни система (80%) се произвежда от черния дроб, а останалите идват приемани чрез храната, която консумираме. Тъй като холестеролът се намира в клетъчните мембрани и повечето тъкани в тялото ни, той спомага за синтезирането на хормони,за формирането на клетъчните мембрани и производството на важния витамин D. По тези и други причини холестеролът е жизненоважен за правилното случване на множество процеси в организма. 
Холестеролът участва е непрекъснат процес по транспортиране от черния дроб до тъканите и същото в обратна посока. Вече споменахме, че холестеролът е жизненоважен липид (мастна субстанция), която се характеризира с неразтворимост във вода. Друга негова характеристика е, че няма възможност да се транспортира самостоятелно в кръвта, тази роля изпълняват липопротеините. Благодарение на липопротеините се осъществява мобилността на холестерола в кръвта.
Има два основни липопротеина, които съдействат процесът на придвижванетo на холестерола в кръвта:
- Липопротеинис ниска плътност (LDL)“лош” холестерол
„Лошият“ LDL холестерол придвижва холестерола към тъканите и артериите. - Липопротеини с висока плътност (HDL) “добър” холестерол
„Добрият“ HDL холестерол придвижва холестерола извън тъканите към черния дроб, който от своя страна го извежда от организма, тъй като именно това е функцията му.
При нарушения на тази установена обмяна, холестеролаът се отлага по стените на кръвоносните съдове, а това довежда до развитие на сърдечно-съдови заболявания като атеросклероза, ангина пекторис и други.
Ние от екипа на Cvetita Herbal ви препоръчваме Магнезий на капсули. Магнезият е вторият най-разпространен минерал в човешкото тяло. Отговорен за множество енергийни и органични процеси, той участва в повече от 300 ензимни реакции, който протичат ежедневно в организма ни.
- Магнезият е необходим минерал, който е от огромно значение за мускулите на артериите- големите и малките (капилярите и артериолите), за да могат да се съкращават и отпускат, преодолявайки свиването, причинено от калция.
- Важен е за капилярите, където се случва обмяната на газовете и хранителните вещества между кръвта и клетките на тъканите и вените, които пренасят кръвта обратно в сърцето. Всички части на сърдечно-съдовата система, която поддържа живота на организма, зависят от достатъчното наличие на магнезий.
- Магнезият има влияние и по отношение на високото кръвно налягане, резултат от атеросклероза. Той има въздействие върху ендотела, без достатъчно магнезий настилката на кръвоносните съдове става крехка, и дори леки деформации по повърхността й привличат вещества изграждащи плаки и калциране. Този процес на калциране е в основата на много от заболяванията на сърдено-съдовата система.
- Плаките формирани във вътрешната настилка на кръвоносните съдове са причинени основно от отлагания на мастни вещества като холестерола. Магнезият ограничава прекомерното производство на холестерол и предпазва от формиране на лошите мастни вещества липопротейните с ниска плътност – (лошият“ холестерол) и триглицеридите образуващи атеросклеротични плаки.
- Магнезият е важен компонент за състоянието на вътрешната настилка на кръвоносните съдове, защитава ги от увреждане и предотвратява образуването на тромби и наслагването на плаки. Предпазва кръвоносните съдове от образуването на съсиреци и по този начин възпрепятства евентуални прекъсване на кръвопотока, поради втвърдяване на артериите или разрастване на съединителна тъкан.
- Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
