Дори най-нисшият организъм има поведение, което се подразбира от предварително заложения му механизъм за оцеляване.
Мотивацията е вътрешен процес. Независимо дали го определяме като биологичен двигател или потребност, мотивацията е състояние в нас, което желае промяна, било то промяна в себе си или такава в околната среда. Когато се възползваме от тази енергия, мотивацията ни дава желание и посока, необходима за взаимодействие с околната среда по адаптивен, отворен и решаващ за нас начин. [1]
В динамичната среда – и вътрешна, и външна – възникват специфични потребности за организма, които генерират възбуда в определени мозъчни структури.
Например в мозъчния център, контролиращ апетита постъпва сигнал, касаещ недостиг на хранителни вещества в тъканите и клетките. Синтезира се лептин (балансиращ метаболизма хормон), което се свързва с определени рецептори в хипоталамуса. При постъпването си там, лептинът се подлага на различни взаимодействия с други елементи, което всъщност представлява процес по изпращане на сигнали относно регулацията на апетита.
Това на свой ред продуцира промени в определени центрове в нервната система. И ето това е двигателят, определящ поведението ни. Мотивацията може да се разглежда като поведение, породено от възникваща физическа, когнитивна или емоционална потребност, което се насочва към цел, която да я задоволи. Мотивацията е именно онзи чисто физически рефлекс, който предизвиква действие или движение.
Как се „продуцира“ мотивацията?
Същността на мотивацията е именно упорито целенасочено поведение. Когато сме мотивирани, ние се движим или предприемаме определени действия. Това, разбира се, е продиктувано както от вътрешен, така и от външен мотив.
- Вътрешен мотив
Понастоящем науката разграничава два основни фактора, задействащи вътрешния мотив. Единият е за задоволяване на физиологичните нужди, които са или необходими за поддържане на живота, или са от съществено значение за благосъстоянието и растежа. Другият пък се задейства по чисто психологични причини – в търсене на смисъл, професионални достижения, необходимост от това да принадлежим към определена социална група и т.н. Това, което обединява двата основни фактора е именно вътрешната потребност. - Външен мотив
Нашата среда – семейна или социална има особено значение за това какво изискваме от самите себе си. Много често ние съдим за себе си или по нашето близко обкръжение или по нашия социален кръг. В тази връзка това оказва въздействие върху нашата мотивация за поставянето и постигането на цели, определянто на ценностите и желаниятя ни.
Как умората повлиява мотивацията ни?
Съвместно проучване на изследователи от университетите в Бирмингам и Оксфорд доказват, че мотивацията ни на работното място зависи в голяма степен от т.нар. променливи ритми на умора.
Възможно ли е натрупването на умора да бъде първоизточник на ниската мотивация? Въпреки че науката добре разбира механизмите, които мозъкът използва, за да реши дали дадена задача си струва усилията, влиянието на умората върху този процес все още не е достатъчно изследвано.
Изследователският екип провежда проучване, за да изследва въздействието на умората върху мотивацията. От публикуваните резултати в Nature Communications става ясно, че хората са по-малко склонни да работят и да полагат усилия – дори срещу възнаграждение – ако са навлезли в определен ритъм на умора. [2]
Какво ще рече това?
Изследователите откриват два различни вида умора, които се оказва, че се продуцират в отделни мозъчни дялове. Първият вид умора се преживява като краткотрайно чувство, което може да бъде преодоляно след кратка почивка. Възникването на втория вид умора се случва с натрупването на краткотрайната умора и представлява нервно напрежение.
Нервното изтощение е психоемоционално състояние, което може да се прояви като резултат от въздействието на множество фактори. Това състояние може да се сравни с една обикновена алергична реакция. Ако една алергична реакция се явява всъщност имунния отговор на нашето тяло, то нервното изтощение презентира психоемоционалния отговор на нашия организъм. Нервното изтощение може да бъде резултат от краткотрайното или дълготрайното отражение на различни външни фактори – натрупването на емоционален стрес, напрежение, физическа преумора, промени във външната среда и други. Нервното изтощение се различава коренно от умората, то е по-скоро нейно развитие.
Посредством иновативен математически модел, изследователите тестват 36 млади хора с добър общ здравен статус. По време на изпълнението на задачата участниците са подложени на ядрено-магнитно сканиране, което позволява на изследователите да проследят мозъчната активност.
Идеята на проучването е да се предскаже колко умора ще изпитва човек във всеки момент от експеримента и доколко това ще повлияе взимането на решение.
Участниците са помолени да положат физически усилия, за да получат парична награди. Резултатите сочат, че колкото повече физическа дейност извършват участниците, толкова повече се намаля мотивацията им за по-голяма награда.
„Проучването предоставя нови начини за разбирането на умората, нейните ефекти върху физиката и психиката и защо тя може да промени мотивацията ни“, споделя д-р Матю Апс, от екипа на изследването.
Макар да предстоят още проучвания над връзката между умората и мотивацията, то напълно сигурно е, че натрупването на умора може да моделира мотивираното поведение, което би било определящо във взимането на решения, поставянето на цели и тяхното постигане.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
