Наскоро отворихме темата за мазнините като започнахме с тяхната дефиниция и разглеждането на основната им класификация. Разграничихме основните групи мазнини- ненаситени (мононенаситени и полиненаситени), наситени мазнини и трансмазнини. Ако сте пропуснали първа част, то от тук можете да я разгледате.
Днес преминаваме към втората част от тази тема, връщаме се на това – Какво представляват мазнините?
Мазнините (или липидите) представляват голяма група, която е съставена от разнородни органични, неразтворими във вода съединения. Липидната структура е изградена като комбинация от глицеролови естери на висшите карбоксилни киселини. Физичните и химичните свойства на мазнините зависят пряко от техния състав (напр. според химичния състав, манините се подразделят на прости, сложни и производни липиди). Мазнините имат фундаментална биологична функция в тялото. Преобразуването на 1 грам мазнина формира 9,5 kcal или 39,8 kJ, т.е. енергия за тялото. По същество на тези елементи се дължи до 40% от общата телесна енергия, която е нужна на един организъм за цикъл от 24 часа.
Основното разделение, в което попадат мазнините според химичния им състав е:
Сложни липиди
Сложните липиди са изградени на базата на прости липиди и придружаващ компонент (може да бъде въглехидрат, форфорна или друга киселина и т.н.).
Прости липиди
Простите липиди представляват органични съединения, комбинации между алкохоли и мастни киселини.
Производни липиди
Производните липиди са разнообразни съединения, които се доближават по химичен строен в свойства до простите и сложните липиди.
Защо мазнините са толкова необходими на организма ни?Мазнините са сред основните хранителни вещества, които имат фундаментално значение за редица процеси в човешкото тяло. На първо място, както споменахме, мазнините са източник на енергия за тялото като формират до 40% от общата телесна енергия. Това означава, че мазнините са жизненоважни за случването на обменните процеси в тялото. Подобно на въглехидратите, мазнините имат свойството да се складират в т.нар. мазнинни депа в тялото, което означава, че те са и енергиен ресурс, който може да се използва от тялото при необходимост. Освен всичко това, мазнините са и „строителен“ материал, чрез които се образуват нови клетки в тялото. По тази задача липидите „работят“ съвместно с белтъчините в тялото като благодарение на тяхното взаимодействие се случва изграждането на клетъчната и тъканната маса.
Транспортиране на важни вещества в тялото
Холестеролът представлява важен липид или мастна субстанция, която се синтезира в нашето тяло или казано по- друг начин тялото ни я произвежда. Холестеролът се намира във всяка една клетка, по-точно в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло. Голяма част от холестерола в кръвоносната ни система (80%) се произвежда от черния дроб, а останалите идват приемани чрез храната, която консумираме. Тъй като холестеролът се намира в клетъчните мембрани и повечето тъкани в тялото ни, той спомага за синтезирането на хормони,за формирането на клетъчните мембрани и производството на важния витамин D. По тези и други причини холестеролът е жизненоважен за правилното случване на множество процеси в организма.
Холестеролът участва е непрекъснат процес по транспортиране от черния дроб до тъканите и същото в обратна посока. Вече споменахме, че холестеролът е жизненоважен липид (мастна субстанция), която се характеризира с неразтворимост във вода. Друга негова характеристика е, че няма възможност да се транспортира самостоятелно в кръвта, тази роля изпълняват липопротеините. Благодарение на липопротеините се осъществява мобилността на холестерола в кръвта.
Освен източник на енергия в тялото
Мастни киселини спадат към групата на простите липиди. Тези елементи имат изключително важна роля в човешкия организъм. Мастните киселини са необходими за правилното функциониране на клетъчните мембрани и имат важно участие в синтеза на енергия. Мастните киселини се разделят основно на два вида- ненаситени и наситени мастни киселини. Източници на наситените мастни киселини са предимно животинските мазнини, а на ненаситените -растителни мазнини (заленчуци, зърнени храни и др.)
Ненаситените мастни киселини се подразделят на полинаситени и мононаситени.
Най-разпространената омега-6 полиненаситена мастна киселина е линолова киселина, която може да се превърне в по-дълги омега-6 мазнини като арахидонова киселина. Арахидоновата киселина има важната функция да контролира важни имунни процеси. Освен това тази киселина има участие и в клетъчната регенерация, в ендокринната система (синтез на някои хормони), за нормалния растеж на скелетната мускулатура и други. Омега-6 мастните киселини са важни за общия процес по генериране на енергия, тъй като като участват в строежа на клетъчните и ядрените мембрани на клетките. Омега-9 мастните киселини също имат участие в синтеза на енергия. Най-разпространената омега-9 полиненаситена мастна киселина е олеиновата киселина. Омега- 9 мастните киселини са важни за всяка клетка в човешкото тяло. Тези киселини имат незаменимо участие в обменните процеси в организма и съдействат производството на важни хормони в тялото.
Подкрепят здравето на ставите и костите
Доказано е, че максималната костна плътност при човека се достига с навършване на 30- годишна възраст. След това костите стават по- чупливи и уязвими при физическо натоварване, което крие сериозни рискове за целостта им. Ако през този период от време не се създаде достатъчно костна маса, по-късно това сериозно увеличава предпоставките за травми и заболявания на костите.
Омега- 3 мастните киселини задействат неутрализирането на тези разрушителни процеси. Доказано е, че приемът им значително и естествено намалява рисковете от остеопорозни фрактури в бъдеще. Неслучайно рибеното масло често е сочено като подсилващ костите елемент.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
Използвани източници:
* visionlearning, „Lipids: An introduction“, NATHAN H LENTS, PH.D., LIZZIE STARK, M.S./M.F.A, BONNIE DENMARK, M.A./M.S. (2014)
* News Medical, „What are Lipids?“, Michael Greenwood
* ScienceDirect, Lipids, Biomarkers of Kidney Disease (Second Edition), (2017)
