История на мазнините
В продължение на хиляди години хората са извършвали множество химични реакции в присъствието на мазнини без дори да го осъзнават. Чудесен пример за това е производството на сапун. Сапунът е едно от най-старите човешки изобретения и е резултат от химическа реакция с липид. Счита се, че именно римляните са сред първите народи, които достигат до разбиране на свойствата на сапуна, а по-късно и до направата на рецепта за сапун. Всичко започнало с наличието на най-необходимата съставка…

При изпичането на едрия дивеч се отделяла животинска мазнина, която взаимодействала с пепелта от огъня. Природата помогнала, разбира се, дъждовете отмивали тази мазнинна маса и я наслоявали по брега на близка река. Оказало се, че новообразувана смес има свойства, които били изключително ценни за времето. Римлянките забелязали, че благодарение на тези необичайни наслоявания изпирането на дрехите ставало много по-добре.

Първите стъпки към научно изследване и разбиране на липидите са предприети в началото на 1800 година от млад френски учен на име Мишел Шеврел. Няколко години преди това, Шеврел започнал работа в лаборатория. Работата му била свързана с използването на различни разтворители (вода, алкохол и етери), с които да отдели багрилни пигменти от естествени продукти като растителни масла, восъци, дървесни смоли и смоли. 

В края на всеки проведен експеримент Шеврел измивал стъклени съдове, използвайки сапун. Шеврел забелязал, че няколко часа по-късно на мястото на неотмитата сапунена вода се появяват интересни следи-солни кристали. Ученият бил объркан поради факта, че в консистенцията на сапуна не присъства сол.

Няколко години по-късно, Шеврел продължава да изучава процеса на производство на сапун в собствената си лаборатория. При направата на различни видове сапун, той открива, че маслата реагират с алкална вода. А това е причината да се превръщат от полупрозрачна течност в плътна млечна маса, която постепенно се втвърдява. По това време Шеврел е знаел, че маслата и мазнините съдържат големи количества въглерод и водород, но малки количества кислород. Това му подсказало отговора. Наличието на висока концентрация на хидроксидни йони е причината за добавянето на кислородни атоми към структурата на мазнините, а оттам идват и подобните на солта свойства.
 
Какво представляват мазнините?

Мазнините (или липидите) представляват голяма група, която е съставена от разнородни органични, неразтворими във вода съединения. Липидната структура е изградена като комбинация от глицеролови естери на висшите карбоксилни киселини. Физичните и химичните свойства на мазнините зависят пряко от техния състав (напр. според химичния състав, манините се подразделят на прости, сложни и производни липиди).

Мазнините имат огромно значение за организма, тъй като са незаменим енергиен източник. Мазнините представляват основна градивна част на клетките. Именно поради тяхното наличие е възможно осигуряването на жизнеспособността, с която разполагат биологичните клетъчни мембрани.
По същество на тези елементи се дължи до 40% от общата телесна енергия, която е нужна на един организъм за цикъл от 24 часа. Важно е да се разграничат основните групи мазнини- ненаситени (мононенаситени и полиненаситени), наситени мазнини и трансмазнини.

Ненаситени мазнини
Това, което ги отличава е, че те остават течни на стайна температура. Ненаситените мазнини се подразделят на мононаситени и полинаситени мастни киселини.  Мононенаситените мазнини се съдържат в храни като авокадо, някои ядки, маслини, зехтин и други. Полиненаситените мазнини се съдържат най-вече в различните видове растителните масла.

Наситени мазнини
Обратно на ненаситените, наситените са твърди на стайна температура. Източници на наситени мазнини са са млечни продукти, месо, масла и други.

Трансмазнини
Трансмазнините представляват мазнини, чието получаване се случва изцяло по химически път (хидрофениране). Те не съществуват в природата и са непознати на обменните процеси. Именно това е причината коренно да се различават от останалите.  Поради това тези мазнини са неразпознаваеми за храносмилателните ензими и не могат да бъдат разградени по подобен на останалите мазнини начин. Трансмазнините затрудняват множество метаболитни и храносмилателни процеси.

Биологична роля на мазнините
Вече споменахме, че мазнините имат фундаментална биологична финкция в тялото. Преобразуването на 1 грам мазнина формира 9,5 kcal или 39,8 kJ, т.е. енергия за тялото. Мазнините в тялото ни се преработват от няколко важни ензимни компонента, а именно – чревните, жлъчните и панкреасните ензими. При абсорбацията и обмяната, мазнините се преформират в мастни киселини и глицерол. Мазнините разполагат със свойството да формират резервни депа в нашето тяло (отлагат се на няколко места, сред които в подкожната мастна тъкан, в мезентериумът и т.н.). Неизразходваните мазнини се складират, за да се използват когато е необходимо. Един от показателите, по който мазнините се различават от останалите основни вещества (въглехидрати, белтъчини) е, че се характеризират с неразтворимост или частична разтворимост във вода.

Видове мазнини според химичния състав

Сложни липиди
Сложните липиди са изградени на базата на прости липиди и придружаващ компонент (може да бъде въглехидрат, форфорна или друга киселина и т.н.) Към сложните липиди спадат:

• Фосфолипиди;
• Гликолипиди;
• Сулфолипиди.

Прости липиди
Простите липиди представляват органични съединения, комбинации между алкохоли и мастни киселини. Към простите липиди се причисляват:

• Мастни киселини;
• Триглицериди;
• Восъци и други.

Производни липиди
Производните липиди са разнообразни съединения, които се доближават по химичен строен в свойства до простите и сложните липиди. Към тях спадат:

• Свободни мастни киселини — наситени и ненаситени;
• Моноглицериди;
• Каротини;
• Някои мастноразтворими витамини като витамин А и Е и други.
  

Предстои да разгледаме първия вид липиди- Сложни липиди (фосфолипиди; гликолипиди; сулфолипиди).

Фосфолипиди
Фосфолипидите са важни органични елементи и присъстват във всички живи организми. Фосфолипидите са основна градивна част на клетъчната мембрана. Структурата на фосфолипидите е изградена главно от един компонент – глицерол. А това на свой ред съдейства за свойството им да са частично разтворими във вода. Химичните свойства на фосфолипидните елементи се различават коренно на фона на другите липиди. Неслучайно тези елементи имат фундаментално участие и значение за структурата на клетката.

Фосфолипиди се съдържат главно в яйчният жълтък, маслодайните семена и други. В човешкия организъм, фосфолипидите имат свойството на транспортьори като подпомагат мобилността на някои други липидни елементи до опредени места (тъкани).
 

Следва продължение…

Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com

Използвани източници:
* visionlearning, „Lipids: An introduction“, NATHAN H LENTS, PH.D., LIZZIE STARK, M.S./M.F.A, BONNIE DENMARK, M.A./M.S. (2014)
* News Medical, „What are Lipids?“, Michael Greenwood
* ScienceDirect, Lipids, Biomarkers of Kidney Disease (Second Edition), (2017)