Както липсата на физическа активност, така и безсънието фактори, които са независимо свързани с повишен риск от проява на множество когнитивни проблеми, метаболитни нарушения, сърдечно-съдови, ендокринни и имунни заболявания. Това, което доскоро не беше ясно е дали тези два фактора могат да окажат комбиниран ефект върху физическото и ментално здраве.
Ново проучване, публикувано в British Journal of Sports Medicine, хвърля светлина върху неясностите, установявайки, че увеличеното ниво на физическата активност може да се противопостави на сериозните последствия, резултат от влошеното качество на съня. [1]
За да се проучи нивото на обвързаност между тези два фактора, е използвана информация за данни на UK Biobank, предоставени от 380 055 мъже и жени на средна възраст, т.е. до 55 години.
Участниците в проучването предварително предоставят информация за стандартните си седмични нива на физическа активност, които са измерени в метаболитен еквивалент на задачата (MET)*.
Нивата на физическа активност са категоризирани като:
- високи (1200 или повече MET минути/седмица);
- средно (600 до 1200 MET минути/седмица);
- ниско (1 до 600 MET минути/седмица); съгласно насоките на Световната здравна организация (WHO).
Качеството на съня се категоризира, като посредством използване на оценка на съня по скала 0-5, получена в зависимост от хронотипа*.
Здравословното състояние на участниците в проучването се проследява за срок от 11 години до май 2020 г. Целта на това проследяване е адекватно оценяване на риска от развитието на заболявания, както и риска от смърт.
По време на периода на проучването са регистрирани 15 503 смъртни случая:
- 4095 са от тях се дължат на всякакъв вид сърдечно-съдови заболявания (най-висок процент са случаите с коронарна болест на сърцето);
- 9064 случая са следствие на ракови заболявания.
Една от важните констатации е, че колкото по-лош е съня, толкова по-висок е рискът от смърт, от каквато и да е причина, от всички видове сърдечно-съдови заболявания.
От проучването споделят, че настоящото наблюдателно проучване не може да установи причинно-следствена връзка, би било основа за бъдещи изследвания.
Независимо от това, изследователите заключават:
„Категорично нивата на физическата активност могат да премахнат повечето вредни ефекти от влошеното качество или количество на съня.“
Разбира се, тези доказателства не променят факта, че макар и често пренебрегван сънят е съществен фактор за протичането на възстановителни процеси в тялото и мозъка.
Констатациите, направени в проучването придават тежест на усилията, насочени както към увеличаване физическата активност, така и към подобряване качеството на съня, което би се отразило съществено на здравословното състояние в дългосрочен план.
„Тъй като нововъзникващите доказателства подкрепят синергичния ефект на съня и физическата активност върху здравните резултати, бъдещи изследвания, насочени едновременно насочени към двете поведения, биха били напълно оправдани“, добавят от проучването.
Кратък преглед, доказва, че ефекти, които завишената физическата активност оказва върху тялото са повече от колкото се предполага, като изключим конвенционалните ефекти:
Според проучвания, има редица механизми, чрез които физическата активност се свързва с мозъчната дейност и мозъчната химия. Физическата активност повишава телесната ни температура, а когато тялото ни се затопля, това дава еднозначни сигнали на нашия мозък, че сме обгрижвани и подкрепяни. Също така, от историческа гледна точка, знаем, че в миналото хората са били много по-активни, отколкото сега. И точно с това, физическата активност ни приближава до онова основно ниво на движение, за което човешкото тяло е предназначено.
Интересен факт е, че физическата активност може да имитира поява на симптоми, присъщи за проблеми с психичното здраве, например тревожност. По време на тренировка, пулсът и сърдечният ритъм се повишават. Това наподобява чувството на паника, което може да се прояви при някои психични заболявания. По този начин, практикувайки умерена физическа активност, тялото ни „произвежда“ сходен физически ефект, което може да помогне за привикване към реални симптоми.
Освен това физическата активност ни дава възможност, независимо от продължителността на изпълнение, да се откъснем от проблемите и притесненията си. Това „бягство“ може да ни помогне и по друг начин–постигането на определена цел или постижение. Малките цели, които си поставяме, може да бъдат изключителен двигател на чувството за успех, което помага да се избегнат симптомите на психични заболявания.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
* Метаболитен еквивалент на задачата (MET)*–измерител на съотношението на скоростта, с която един индивид изразходва енергия, спрямо телесната му маса. Измерва се посредством сравнение между изпълнението на специфична физическа активност с еталон, определен по конвенция на 3,5 мл кислород на килограм в минута.
* Хронотип–циркадна типология, която поставя ясни очертания над характерните разлики, по отношение на състоянието на активност и покой, обособени в четири различни типа-хронотипа. Виж повече >> Четирите хронотипа: Как се свързват с нивото ни на продуктивност?
Използвани източници:
[1] BMJ. „High physical activity levels may counter serious health harms of poor sleep: Those with poorest sleep and doing least exercise most at risk of death and ill health.“ ScienceDaily. ScienceDaily, 29 June 2021., www.sciencedaily.com/releases/2021/06/210629191745.htm
