Защо ги наричаме „въглехидрати“?
Наименованието, което носят тези елементи произлиза от това, че всички елементи съдържат в състава си въглерод, водород и кислород (в съотношение 2:1), по идентичен начин на водата. Съответно съставът на техните молекули може да се изрази с обща формула „Сn(H2O)n“ и несъществено въглехидратите могат да се разглеждат като хидрати на въглерода (хидрo=вода).
Какво са въглехидратите?
Въглехидратите представляват голяма група, която е съставена от органични съединения. Въглехидратите са изградени от атоми на химичните елементи въглерод, водород и кислород. Въглехидратите са елементи, които представляват основен енергиен източник за човешкия организъм. При абсорбацията на 1 грам въглехидрати се отделят около 4,5 до 5 kcal, което представлява около 18,8 – 20,9 kJ енергия за тялото. Нуждите от прием на въглехидрати на дневна база зависят от няколко характеристики на организма (пол, възраст и други), но приблизително нуждата на един възрастен индивид е между 300-550 грама дневно.
Набавянето на въглехидрати се осъществява предимно от растителна храна, тъй като по същество тези елементи са продукт на фотогенезата и представляват голям обем от растителната маса на растенията.
Класификация на въглехидратите
Въглехидратите се подразделят в множество групи в зависимост от разтворимостта им във вода, карбонилната група и редица други химични функционалности. Има няколко общи отличителни белега между различните видове въглехидрати, какъвто е характерния сладък вкус на много тях, точно това е причината нерядко да ги наричат „захариди“.
В зависимост от разтворимостта им във водна среда, въглехидратите се делят на:
- Разтворими във вода въглехидрати
Разтворимите въглехидрати се подразделят на разнообразие от монозахариди и олигозахариди. - Полу-разтворими във вода въглехидрати
При определени условия са разтворими, но има и напълно неразтворими във вода въглехидрати, каквито са полизахаридите.
Основното разделение на въглехидратите е на:
- Монозахариди
- Полизахариди (незахароподобни)
- Олигозахариди, дизахариди (захароподобни)
Предстои да разгледаме детайлно всеки един тип въглехидрати според основната им класификация:
Монозахариди
Какво представляват монозахаридите?
Монозахаридите представляват твърди елементи, които се характеризират с кристална структура и типичен сладък вкус. Монозахаридите са вещества, които се характеризират с разтворяемост във вода.
Монозахаридите се разделят главно на алдози и кетози, а това се определя от типа молекула, съответно от алдехидната или кетонната група. Най-разпространените въглехидрати от този вид са два като и двата съдържат по шест въглеродни атома– монозаридите глюкоза и фруктоза.
Каква е функция на монозаридите в тялото?
Монозахаридите имат няколко особено важни функции в клетките на тялото ни. На първо място, монозахаридите имат участие по производството и съхраняването на енергия. Организмът ни синтезира енергия именно чрез разграждането на глюкоза. По този начин е възможно генерирането на енергията, чрез комплектоване на освободена топлина (енергия) от глюкозните връзки. Монозахариди са необходими и за образуване на влакна, които се използват като „ресурс“ в клетъчната структура и т.н. Нека разгледаме единия от двата най-разпространение монозахарида – глюкозата.
При постъпването на въглехидратите в храносмилателния тракт, те се преформират на глюкоза и именно в таката форма преминават в кръвообращението. Едно от свойствата на новополученото вещество – глюкоза е, че се окислява в живите организми. В процеса на това окисление се отделя количество енергия, която организмът използва. Това подчертава глюкозата като изключително потребен монозахарид, тъй като има свойството да осигурява енергия в човешкото тяло.
Освен че подпомага синтеза на енергия в тялото, глюкозата има фундаментално участие в процесите по обмяната на веществата. Глюкозата подобно на „проводник“ снабдява „консуматора“ т.е. клетката с енергия-топлина, която клетката преработва, за да синтезира телесна енергия. Непотребните елементи при този процес се освобождават при дишането, под формата на въглероден диоксид.
Молекулите на глюкозата се разграждат осигурявайки енергия на организма (процесът се нарича гликолиза). Ако към определен момент клетката не се нуждае от повече енергия, глюкозата може да се съхранява чрез комбинирането й с други монозахариди.
Приложение на глюкозата
Този важен монозарид има широко приложение в хранително-вкусовата промишленост, поради факта, че има свойството директно да се абсорбира в човешкия организъм.
Олигозахариди, дизахариди (захароподобни)
Какво представляват олигозахаридите?
Олигозахаридите са въглехидрати, които се характеризират с ниска молекулна маса и съдържание на различен брой монозахаридни единици в техните молекули. В естествен вид, олигозахаридите се срещат като част от химичния състав на много растения – корен от цикория, артишок, лук, бобови и пшенични култури, аспержи и други. В неестестен или получен вид най-разпространен представител на този вид въглехидрати е захарозата (бялата захар), която в суров вид се извлича от захарно цвекло или захарна тръстика.
Този вид въглехидрати може да се разглежда и като фибри, тъй като олигозахаридите имат различна реактивност при „срещата“ си човешките храносмилателни ензими.
Олизахаридите също попадат в различни подгрупи. Подразделят се на: дизахариди (прим. захароза- съставя се от равни части глюкоза и фруктоза), тризахариди и т.н. Олигозахаридите се обособяват основно в две групи – разградими олигозахариди и неразградими олигозахариди.
Каква е функция на олигозахаридите в тялото?
В естествен вид (като част от състава на някои растения, виж по-горе) олигозахаридите има няколко важни ползи за човешкото тяло. Поради факта, че се „регистрират“ като баластни вещества или разчитат се като фибри от тялото, олигозахаридите имат качествата да подпомогнат производство и абсорбацията на някои хранителни вещества, сред които витамини и минерали. По същата причина имат и благотворните ефекти на фибрите за стомашно-чревната микрофлора. Олигозахардите могат да въздействат протективно над чревната флора, поради свойството да балансират отделянето на стомашно- чревните сокове и да активират формирането на слуз в тънките черва. Също така могат да улеснят процесите по храносмилането, тъй като за тях е характерно да усвояват голяма част от водата в стомашното съдържание.
Олигозахаридите са елементи, които имат и отношение в липидния обмен в тялото- те подпомагат метаболизирането на мазнините, а с това редуцират вероятността от натрупване на холестерол или фосфолипидни концентрации в кръвта.
Холестеролът представлява важен липид или мастна субстанция, която се синтезира в нашето тяло или казано по- друг начин тялото ни я произвежда самостоятелно. Холестеролът участва е непрекъснат процес – транспотира се от черния дроб до тъканите и същото в обратна посока.
Редица различни фактори могат да бъдат първоизточник за увеличаване нездравословните нива на холестерол и от там причинители за сериозни сърдечно-съдови заболявания. Именно в това отношение съдействат и олигозахаридите – намаляват възможността от натрупването на лошия „LDL“холестерол.
За разлика от естествените олигозахариди, неестествените нямат такава роля. Най-разпространените такива са захарозата и малтозата.
Следва продължение… 🙂
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
