Движениeтo и физическата активност влияят благоприятно върху множество системи в човешкия организъм – в т.ч. опорно-двигателния апарат, имунната система, кръвообращението, храносмилателната система и метаболизма, дихателната система, сърдечно-съдовата и нервната система. Респективно продължителнияt покой на тялото също има ефекти върху тези системи, но разбира се, нелагоприятен.
Макар че социалната изолация е сред сигурните мерки за намаляване разпространението на COVID-19, това крие известни рискове за общото ни здраве. Намалената физическа активност може да бъде противопоказна по отношение способността на имунната защита. [1]
Затварянето на спортните и фитнес клубове, както и съоръжения на открито, засяга редица спортни и развлекателни дейности, което потенциално може да доведе до по-нататъшен спад на и без това ниските нива на физическа активност в световен мащаб [2].
Според проучвания дори четиринадесетдневно намаляване на физическата активност при възрастни индивиди може предизвика неблагоприятни промени в метаболизма на глюкозата и инсулина, нарушен синтез на колаген в скелетните мускулни, загуба на мускулна маса, както и повишаване нивото на възпалителните цитокини [3].
Има ли връзка между нивото на физическа активност и риска от заразяване с COVID-19?
Според проучвания, проведени в Китай и Южна Корея през пролетта на 2020 г., т.е. малко след избухването на COVID-19, към заседнал начин на живот са преминали почти 60% от възрастните и около 90% от децата, което е особено свързано с начина на протичане на възпалението при тези индивиди. [4]
Доказано е, че дългосрочната липса на физическа активност може да бъде причина за спад в имунната система и по-висок риск от развитие на разнообразни инфекции. Счита се, че редовната и умерена физическа активност може значително да подобри имунната функция като с това да намали риска от развитието, честотата и продължителността на различни респираторни инфекции. [5]
Ежедневната физическа активност със средна продължителност около 45 минути може да има ефективно имуноповишаващо действие, а претоварването на тялото или физическа активност повече от час и половина може да има имуносупресивен ефект върху тялото [6], [7].
Как намалената физическа активност може да повлияе имунната система?
Всъщност отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен, физическата активност се отразява в множество аспекти, които засягат в по-малка или по-голяма степен имунната защита на тялото.
Физическата активност оказва основно влияние върху метаболизма на човека. Физическата активност подпомага усвояването на глюкоза и по този начин намалява нивото на глюкоза в циркулиращата кръв. Това усвояване става посредством свиването на скелетните мускули и се осъществява чрез независими от инсулина механизми [9].
Редовната умерена физическа активност има благоприятни ефекти върху метаболитната работа. Обратно на това, намалената физическа активност може да резултира в нарупение обмяната на веществата в тялото.
Нарушенията в обмяната на веществата (или т.нар. метаболитен синдром) представляват локални или генерални смущения в процесите и реакциите в нашия организъм.
Метаболизмът е съвкупност от всички биохимични реакции, които протичат в тялото на даден организъм, за да работи той правилно. Или това е целият процес от приема на храната, през преработката й – до отделянето на непотребните за метаболизма вещества. Обменните процеси са фундаментални, още комплексни процеси, които имат основно значение по отношение продукцията на енергия в тялото.
В тялото ни непрекъснато действат два диаметрални процеса- от една страна този по синтезиране (производство) на вещества, а от друга този по разграждане (разпадане) на вещества. Обмяната на веществата в тялото ни е под контрола на общи „закономерности“, за да се постигне нужното равновесие- в тази връзка физическата активност е не просто важна, а ключова.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Chen P, Mao L, Nassis GP, Harmer P, Ainsworth BE, Li F., „Coronavirus disease (COVID-19): the need to maintain regular physical activity while taking precautions“, J Sport Health Sci., NCBI, 2020 Health Sci 2020; 9: 103–104.
[2] Guthold R, Stevens GA, Riley LM, Bull FC. Worldwide trends in insufficient physical activity from 2001 to 2016: a pooled analysis of 358 population-based surveys with 1·9 million participants. Lancet Glob Health. 2018;6:e1077–86
[3] Bowden Davies KA, Pickles S, Sprung VS, Kemp GJ, Alam U, Moore DR, et al. Reduced physical activity in young and older adults: metabolic and musculoskeletal implications. Ther Adv Endocrinol Metab. 2019;10:2042018819888824
[4] Hongyan Guan, Anthony D Okely, Nicolas Aguilar-Farias, Borja del Pozo Cruz, Catherine E Draper, Asmaa El Hamdouchi, Alex A Florindo, Alejandra Jáuregui, Peter T Katzmarzyk, Anna Kontsevaya, Marie Löf, Wonsoon Park, John J Reilly, Deepika Sharma, Mark S Tremblay, Sanne L C Veldman, „Promoting healthy movement behaviours among children during the COVID-19 pandemic“, THE LANCET Child&Adolescent Health, https://doi.org/10.1016/S2352-4642(20)30131-0, April 29, 2020
[5] Scheffer DDL, Latini A., „Exercise-induced immune system response: antiinflammatory status on peripheral and central organs“ Biochim Biophys Acta Mol Basis Dis, NIH, 2020
[6] Nieman D C, „Special feature for the Olympics: effects of exercise on the immune system: exercise effects on systemic immunity“, Immunol Cell Biol, NIH, 2000
[7] Alonso JM, Tscholl PM, Engebretsen L, Mountjoy M, Dvorak J, Junge A., Occurrence of injuries and illnesses during the 2009 IAAF World Athletics Championships. Br J Sports Med, NIH 2010
[8] Sylow L, Richter EA. Current advances in our understanding of exercise as medicine in metabolic disease. Curr Opin Physiol. 2019;12:12–9
https://research.ku.dk/search/result/?pure=en/publications/current-advances-in-our-understanding-of-exercise-as-medicine-in-metabolic-disease(d6f3a1f9-7b8a-47d2-9f93-63d60cdb1513)/export.html
