Изключително важно за оптимално функционираща имунна система е спазването на балансиран хранителен режим, съчетаващ достатъчно количество макронутриенти (протеини, въглехидрати, мазнини, вода) и разнообразни микроелементи (витамини, минерали).
Правилното хранене може да осигури по-добра защита на имунната система, което ще помогне в борбата с патогенните и вирусни атаки. Качеството и количество на храната и съдържащите се в нея хранителни вещества подпомагат и поддържат организма. Балансирания хранителен режим, се свързва с по-добре функционираща имунна система и съответно по-ниска честота на протичане на хронични заболявания и инфекции в организма.
Според изследвания, неправилното хранене и затлъстяването са основен рисков фактор за по-тежка инфекция от COVID-19 и не само. Следователно контролът върху телесното тегло посредством балансиран хранителен режим и умерената двигателна активност представляват превантивна мярка. [1]
Предстои да разгледаме кратка част от няколко нови изследвания, които доказват, че връзката между храненето и имунната система е много по-силна, отколкото предполагаме.
Хранителни фактори, които могат да изложат имунната система на риск:
Дисбиоза и имунна система
Дисбиозата или т.нар. дисбактериоза е състояние, при което „лошите“ микроорганизми в човешкото тяло взимат превес, т.е. случва се дисбаланс на бактериите. Това на практика означава, че „добрите“ бактерии в тялото намаляват, което при определени условия може да означава, че са напълно заменени от „лошите“. Дисбиозата може да бъде причина за възникването на изключително сериозни здравословни проблеми.
Според изследванe, микробното разнообразие в човешкото тяло, тоест характеристиките на човешкия микробиом, могат да повлияят тежестта на инфекцията от COVID-19, както и имунната способност на организма. [2]
Изследването се провежда посредством кръвни и фекални проби на 100 души, с положителен тест за COVID-19 в периода февруари-май 2020 година. Получените резултати са сравнени с тези на 78 души, с отрицателен тест за COVID-19, които са преминали изследване на чревния микробиом преди пандемията. Резултатите от това проучване сочат, че дългосрочните възпалителни симптоми, наречени още „дълъг COVID-19“, могат да се дължат на дисбиоза.
Има ли значение състоянието на чревния микробиом?
Макар че често се пренебрегва чревният микробиом има огромно значение за оптималното функциониране на имунната система. Чревният микробиом влияе върху хода на инфекциите и заболяванията, които протичат в организма. Пример за това е ензим, наречен ACE-2, който се намира в тънките черва, ключов рецептор по отношение навлизането и развитието на COVID-19. Има доказателства, че чревният микробиом влияе върху генната експресия на ACE-2 и следователно може да има значение за тежестта на инфекцията от COVID-19. Освен това, чревният микробиом играе съществена роля в имунната регулация и следователно може да бъде ключов за повлияване на имунния отговор на COVID-19. [3]
Наднормено тегло и имунна система
Наднорменото тегло нерядко е свързано с проява на хронични възпаления в тялото. Причината за това е мастната тъкан, която произвежда адипоцитокини (сигнални молекули), които могат да стимулират прогресирането на разнообразни възпалителни процеси в тялото. [1] Изследванията сочат, че наднорменото тегло е потенциален рисков фактор за развитието на вируси в тялото, което вероятно се дължи на нарушената функция на Т-клетките. [4]
Т-клетките или Т-лимфоцитите представляват вид бели кръвни клетки (лимфоцити). Т клетките се продуцират в тимуса. Този вид клетки, подобно на останалите имунни клетки имат задачата да циркулират в тялото. Т клетките има способността да получават сигнал за наличието на патогенни и патогеноподобни агенти в тялото. Т клетките извършват „сканиране“ на зловредни патогени и в съответствие с идентифицирането им, действат неутрализиращо.
Важно е да се каже, че поднорменото тегло, причинено от диетични грешки, също има негативни ефекти върху функционалността на имунната система. Недостигът на хранителни вещества може да наруши производството и активността на имунните клетки и антителата.
Какво трябва да променим в начина си на хранене?
Ето няколко експертни препоръки за хранене: [5]
- Яжте свежи плодове ежедневно (най-подходящи са ябълки, банани, ягоди, портокали, грейпфрут, ананас, папая, касис, помело, кокос);
- Яжте пресни зеленчуци (най-подходящи са зелени чушки, чесън, картофи, къдраво зеле, броколи) и бобови растения (боб и леща);
- Яжте пълнозърнести храни (царевица, овес, пшеница, просо, кафяв ориз);
- Консумирайте ядки (подходящи са бадеми, шам фъстък);
- Kонсумирайте разнообразна храна от животински произход (напр. риба, яйца и мляко), a червено месо веднъж, два пъти седмично;
- Закусвайте редовно, подбирайте сурови плодове и зеленчуци, стремете се да ограничите максимално храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини;
- Не преварявайте зеленчуците, тъй като това води до загуба на важни хранителни вещества;
- При консумация на сушени или консервирани плодове и зеленчуци за предпочитане е те да бъдат без добавена захар или сол;
- Уверете се, че храната ви е приготвена при приемливи температурни граници (≥ 72 ° C за поне 2 минути);
- Ограничете максимално приема на сол;
- Консумирайте ненаситени мазнини (съдържат се в авокадо, риба, ядки, соя, зехтин, царевично масло и слънчоглед) и органичете приема на трансмазнини (Трансмазнините представляват мазнини, чието получаване се случва изцяло по химичен път (хидрогениране). Те не съществуват в природата и са непознати на човешките обменни процеси. Именно това е причината коренно да се различават от останалите. Тези мазнини са неразпознаваеми за храносмилателните ни ензими и не могат да бъдат разградени по подобен на останалите мазнини начин.);
- Пийте 8-10 чаши вода всеки ден. Водата е необходима за транспортиране на хранителни вещества в кръвта, регулиране телесната температура и за освобождаване на отпадните продукти от метаболизма;
- Избягвайте приема на газирани или концентрирани напитки;
- Поддържайте здравословни нива на физическа активност и си набавяйте достатъчно количество пълноценен сън;
- Приготвяйте храната си у дома и се хранете у дома, за да избегнете контакт с други хора и да намалите риска от заразяване с COVID-19.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Klaus W. Lange, Yukiko Nakamura, ‘Abstract’, „Movement and nutrition in COVID-19“, Institute of Psychology, University of Regensburg, 93040 Regensburg, Germany https://doi.org/10.5283/mnhd.33, p.89, 2020
[2] British Medical Journal, Immunology, Make-up of gut microbiome may influence COVID-19 severity and immune response, January 11, 2021
[3] Jonathan P. Segal, Joyce W. Y. Mak, Benjamin H. Mullish, James L. Alexander, Siew C. Ng, Julian R. Marchesi, The gut microbiome: an under-recognised contributor to the COVID-19 pandemic?, p. Lay summary, Therapeutic Advances in Gastroenterology, https://doi.org/10.1177/1756284820974914, November 24, 2020
[4] Green WD, Beck MA. Obesity impairs the adaptive immune response to influenza virus. Annals of the American Thoracic Society. 2017 Nov;14(Supplement 5):S406-9.
[5] Faseeha Aman, Sadia Masood, „How Nutrition can help to fight against COVID-19 Pandemic“, NCBI, May, 2020
