Кафето е една от най-популярните напитки в света. Затова не е случайно, че то често привлича вниманието на учените, които се опитват да разберат все повече за въздействието на кофеина върху здравето.
Оказва се, че умерената консумация на кафе е свързана с ползи за здравето, включително намален риск от преддиабет и чернодробни заболявания. [1], [2]
Изследователите са проучили и влиянието на кофеина върху мозъка. Досегашните резултати изглеждат доста обещаващи, що се отнася до когнитивното здраве.
Активните съставки в кафето:
Кафето съдържа стотици биоактивни съединения, които го правят полезно за нашето здраве.
Много от тези съединения са антиоксиданти, които се борят с уврежданията, причинени от вредните свободни радикали в клетките.
Ето кои са най-важните активни съставки на кафето: [3]
- Кофеин. Основната активна съставка в кафето – кофеинът, стимулира централната нервна система.
- Хлорогенни киселини. Тези полифенолни антиоксиданти могат да повлияят благоприятно на организма, като подпомогнат метаболизма на кръвната захар и понижат високото кръвно налягане.
- Кафестол и кахвеол. Тези съединения се съдържат в маслото от кафе и са във високи количества в нефилтрираното кафе.
- Тригонелин. Това алкалоидно съединение е нестабилно при висока температура и по време на печенето образува никотинова киселина, известна като ниацин (витамин В3)
Количеството на активните съставки в чаша от напитката може да варира в зависимост от сорта на кафето и от начина на приготвянето му.
Как кафето влияе на мозъка?
Кофеинът влияе на централната нервна система (ЦНС) по няколко начина.
Смята се, че ефектите произтичат главно от начина, по който кофеинът взаимодейства с аденозиновите рецептори (4).
*Аденозинът е невротрансмитер в мозъка, който подпомага съня.
Невроните в мозъка имат специфични рецептори, към които аденозинът може да си взаимодейства. Когато се свърже с тези рецептори, той потиска склонността на невроните да се задействат. Това забавя невронната активност.
Обикновено аденозинът се натрупва през деня и ви прави сънливи, когато дойде време да заспите. [5], [6]
Кофеинът и аденозинът имат сходна молекулярна структура. Затова двете вещества се конкурират за свързване с едни и същи рецептори в мозъка.
Аденозинът обаче забавя работата на невроните, докато кофеинът стимулира ЦНС, което ни кара да се чувстваме бодри.
Как кофеинът може да подобри мозъчната функция?
Кофеинът може да доведе до увеличаване на **ентропията на мозъка в състояние на покой.
Ентропията е жизненоважна за мозъчната функция, а високите ѝ нива говорят за висока способност за обработка. Увеличаването на ентропията на мозъка в покой предполага по-висок капацитет за обработка на информация. [7]
Като стимулира ЦНС, кофеинът подпомага освобождаването на други невротрансмитери, включително норадреналин, допамин и серотонин. [8]
Кофеинът може да подобри различни аспекти на мозъчната функция, включително:
- настроение
- време за реакция
- бдителност
- внимание
- учене
- обща умствена функция
Трябва да знаете, че с течение на времето може да развиете толерантност към кофеина. Това означава, че за да получите същия ефект, ще трябва да консумирате повече кафе, отколкото преди.
Имайте предвид обаче, че не винаги повече е по-добре. [9]
Администрацията по храните и лекарствата в САЩ посочва, че максималната дневна доза кафе на ден е 400 милиграма (4-5 чаши), за да се избегнат потенциално опасни странични ефекти.
Кофеинът и паметта
Някои проучвания показват, че кофеинът може да има положителен ефект както върху краткосрочната, така и върху дългосрочната памет. [10], [11]
Други изследвания обаче посочват, че кофеинът влошава паметта и концентрацията. [12], [13], [14]
Затова, за да се направят категорични заключения, са нужни допълни изследвания.
Кофеинът и умората
Основната причина, поради която хората пият кафе, е да се чувстват по-енергични и будни.
Изследванията показват, че кофеинът може да потисне чувството на умора. [15]
Въпреки това „енергийният прилив“ трае само известно време, преди да започне да отслабва.
Учените съветват да се самонаблюдвате: ако установите, че пиенето на кафе влошава качеството на съня ви, тогава вероятно ефектът от употребата му ще е обратен – вместо да намали умората, може да влоши цялостната мозъчна функция.
Кафето може да намали риска от Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е най-разпространената причина за деменция в световен мащаб. Обикновено тя започва бавно, но с течение на времето се задълбочава.
Заболяването води до загуба на паметта, както и до проблеми с мисленето и поведението. За съжаление до момента няма създадено ефикасно лечение.
Интересно е, че факторите, свързани с храненето, могат да повлияят на риска от развитие на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция.
Редица проучвания свързват редовната умерена консумация на кафе с до 65% по-нисък риск от Алцхаймер. [16], [17], [18], [19], [20], [21]
Необходими са обаче по-задълбочени изследвания, за да се потвърдят тези констатации.
Кафето и болестта на Паркинсон
Болестта на Паркинсон е хронично заболяване на Централната нервна система. [22]
Тя се характеризира със смъртта на нервните клетки в мозъка, които имат функцията да отделят допамин и са отговорни за движението на мускулите. [23]
Паркинсон засяга главно движенията и често включва треперене на крайниците. Все още не е известно лечение на това състояние, поради което превенцията е особено важна.
Интересно е, че според някои проучвания кафето може да понижи риска от болестта на Паркинсон. [24], [25], [26]
Голямо обзорно проучване показва 29% по-нисък риск от болестта на Паркинсон при хората, които пият по 3 чаши кафе на ден. Изследванията обаче отчитат, че консумацията на 5 чаши от напитката не е дала толкова добър ефект. От това следва, че не винаги повечето е по-добре. [27]
Важно е да се знае, че прекаляването с кофеин може да причини тревожност, треперене, сърцебиене и проблеми със съня.
–
* Аденозинът е вещество, което действа отпускащо при свързване с рецепторите си, разположени в мозъка. Кофеинът осуетява това свързване и по този начин предизвиква бодрост и бдителност.
** Ентропията е мярка за случайността или нарушението на дадена система.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Енциклопедия на храните и здравето стр. 573-578; https://doi.org/10.1016/b978-0-12-384947-2.00099-4
[2] Kennedy OJ, Roderick P, Buchanan R, Fallowfield JA, Hayes PC, Parkes J. Systematic review with meta-analysis: coffee consumption and the risk of cirrhosis. Aliment Pharmacol Ther. 2016 Mar;43(5):562-74. doi: 10.1111/apt.13523. Epub 2016 Jan 25. PMID: 26806124.
[3] Nuhu AA. Bioactive micronutrients in coffee: recent analytical approaches for characterization and quantification. ISRN Nutr. 2014 Jan 22;2014:384230. doi: 10.1155/2014/384230. PMID: 24967266; PMCID: PMC4045301.
[4] Peter T. Bell, James M. Shine, Subcortical contributions to large-scale network communication, Neuroscience & Biobehavioral Reviews, Volume 71, 2016, pp. 313-322
[5] Huang ZL, Zhang Z, Qu WM. Roles of adenosine and its receptors in sleep-wake regulation. Int Rev Neurobiol. 2014;119:349-71. doi: 10.1016/B978-0-12-801022-8.00014-3. PMID: 25175972.
[6] Huang ZL, Urade Y, Hayaishi O. The role of adenosine in the regulation of sleep. Curr Top Med Chem. 2011;11(8):1047-57. doi: 10.2174/156802611795347654. PMID: 21401496.
[7] Friston, K. J. et al. Entropy and cortical activity: information theory and PET findings. Cerebral cortex 2, 259–267 (1992).
[8] Alasmari F. Caffeine induces neurobehavioral effects through modulating neurotransmitters. Saudi Pharm J. 2020;28(4):445-451. doi:10.1016/j.jsps.2020.02.005
[9] Evans SM, Griffiths RR. Caffeine tolerance and choice in humans. Psychopharmacology (Berl). 1992;108(1-2):51-9. doi: 10.1007/BF02245285. PMID: 1410146.
[10] Haskell CF, Kennedy DO, Wesnes KA, Scholey AB. Cognitive and mood improvements of caffeine in habitual consumers and habitual non-consumers of caffeine. Psychopharmacology (Berl). 2005 Jun;179(4):813-25. doi: 10.1007/s00213-004-2104-3. Epub 2005 Jan 28. PMID: 15678363.
[11] Fiani B, Zhu L, Musch BL, et al. The Neurophysiology of Caffeine as a Central Nervous System Stimulant and the Resultant Effects on Cognitive Function. Cureus. 2021;13(5):e15032. Published 2021 May 14. doi:10.7759/cureus.15032
[12] Warburton DM, Bersellini E, Sweeney E. An evaluation of a caffeinated taurine drink on mood, memory and information processing in healthy volunteers without caffeine abstinence. Psychopharmacology (Berl). 2001 Nov;158(3):322-8. doi: 10.1007/s002130100884. PMID: 11713623.
[13] Warburton DM. Effects of caffeine on cognition and mood without caffeine abstinence. Psychopharmacology (Berl). 1995 May;119(1):66-70. doi: 10.1007/BF02246055. PMID: 7675951.
[14] Childs E, de Wit H. Subjective, behavioral, and physiological effects of acute caffeine in light, nondependent caffeine users. Psychopharmacology (Berl). 2006 May;185(4):514-23. doi: 10.1007/s00213-006-0341-3. Epub 2006 Mar 16. PMID: 16541243.
[15] Edited By: Sara Stanner, Judith Buttriss and Anne de la Hunty, Impact factor:3.609, 2020 Journal Citation Reports (Clarivate Analytics): 50/88 (Nutrition & Dietetics), Online ISSN:1467-3010
[16] Eskelinen MH, Ngandu T, Tuomilehto J, Soininen H, Kivipelto M. Midlife coffee and tea drinking and the risk of late-life dementia: a population-based CAIDE study. J Alzheimers Dis. 2009;16(1):85-91. doi: 10.3233/JAD-2009-0920. PMID: 19158424.
[17] Eskelinen MH, Kivipelto M. Caffeine as a protective factor in dementia and Alzheimer’s disease. J Alzheimers Dis. 2010;20 Suppl 1:S167-74. doi: 10.3233/JAD-2010-1404. PMID: 20182054.
[18] Maia L, de Mendonça A. Does caffeine intake protect from Alzheimer’s disease? Eur J Neurol. 2002 Jul;9(4):377-82. doi: 10.1046/j.1468-1331.2002.00421.x. PMID: 12099922.
[19] Lindsay J, Laurin D, Verreault R, Hébert R, Helliwell B, Hill GB, McDowell I. Risk factors for Alzheimer’s disease: a prospective analysis from the Canadian Study of Health and Aging. Am J Epidemiol. 2002 Sep 1;156(5):445-53. doi: 10.1093/aje/kwf074. PMID: 12196314.
[20] Carman AJ, Dacks PA, Lane RF, Shineman DW, Fillit HM. Current evidence for the use of coffee and caffeine to prevent age-related cognitive decline and Alzheimer’s disease. J Nutr Health Aging. 2014 Apr;18(4):383-92. doi: 10.1007/s12603-014-0021-7. PMID: 24676319.
[21] Kim JW, Byun MS, Yi D, et al. Coffee intake and decreased amyloid pathology in human brain. Transl Psychiatry. 2019;9(1):270. Published 2019 Oct 22. doi:10.1038/s41398-019-0604-5
[22] Jankovic J. Parkinson’s disease: clinical features and diagnosis. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 2008 Apr;79(4):368-76. doi: 10.1136/jnnp.2007.131045. PMID: 18344392.
[23] Hirsch E, Graybiel AM, Agid YA. Melanized dopaminergic neurons are differentially susceptible to degeneration in Parkinson’s disease. Nature. 1988 Jul 28;334(6180):345-8. doi: 10.1038/334345a0. PMID: 2899295.
[24] Hu G, Bidel S, Jousilahti P, Antikainen R, Tuomilehto J. Coffee and tea consumption and the risk of Parkinson’s disease. Mov Disord. 2007 Nov 15;22(15):2242-8. doi: 10.1002/mds.21706. PMID: 17712848.
[25] Hernán MA, Takkouche B, Caamaño-Isorna F, Gestal-Otero JJ. A meta-analysis of coffee drinking, cigarette smoking, and the risk of Parkinson’s disease. Ann Neurol. 2002 Sep;52(3):276-84. doi: 10.1002/ana.10277. PMID: 12205639.
[26] Sääksjärvi K, Knekt P, Rissanen H, Laaksonen MA, Reunanen A, Männistö S. Prospective study of coffee consumption and risk of Parkinson’s disease. Eur J Clin Nutr. 2008 Jul;62(7):908-15. doi: 10.1038/sj.ejcn.1602788. Epub 2007 May 16. PMID: 17522612.
[27] Qi H, Li S. Dose-response meta-analysis on coffee, tea and caffeine consumption with risk of Parkinson’s disease. Geriatr Gerontol Int. 2014 Apr;14(2):430-9. doi: 10.1111/ggi.12123. Epub 2013 Jul 23. PMID: 23879665.
