СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВЕ

Проучване установява, че COVID-19 може да активира антитела от предишни коронавирусни инфекции

cvetita
rss

Антителата са част от имуноглобулините и представляват група белтъци, чието образуване се генерира в отговор на антиген. При „среща“ между антиген и антитяло, антитялото реагира по специфичен начин към антигена. Както знаем, хората прекарали COVID-19 развиват имунен отговор, което означава, че създават антитела, които неутрализират вируса. Според нови проучвания обаче това не е единственият начин за неутрализиране на антигена.



Ново проучване, ръководено от „Northern Arizona University” (NAU) доказва, че имунната ни система може да прояви по-силна защита към SARS-CoV-2 посредством антитела генерирани при предишни коронавирусни инфекции.

За първи път коронавирусите са били изолирани от пилета още през 1937 година. Ясно е, че новият щам на коронавирус (COVID-19) не е първата среща на човечеството с коронавирусите, наречени така поради короноподобното им разположение.

Според множество проучвания, преди SARS-CoV-2 – вирусът, който причинява COVID-19 – човечеството се е срещало с поне 6 други вида коронавируси от общопознатите днес над  15 основни вида.

Резултатите от това проучване, ръководено от „Northern Arizona University” (NAU)  и института за научноизследователска дейност „Translational Genomics Research Institute“ (TGen), сочат, че имунната система на индивиди, заразени с COVID-19, може да разчита на антитела, създадени по време на инфекции причинени по-рано от други коронавируси.  


Изследването концентрира усилия в намиране на отговор по отношение на това как коронавирусите взаимодействат с човешката имунна система и най-вече как рефлектират върху вътрешната работа по отношение отговора и функционалността на антителата. [1]

„Нашите резултати показват, че COVID-19 може да събуди имунен отговор чрез антитела, които вече са съществували при някои хора преди настоящата пандемия, което в известна степен означава, че може би вече имаме съществуващ имунитет, който е изграден на база предходни вирусни инфекции от този вид вируси.“, споделя д-р Джон Алтин от Института за транслационна геномика (TGen). [2]

За целите на проучването е използвана специална методология, наречена PepSeq, чрез която се извършва фино картографиране на отговорите на антителата към всички коронавируси, към които човекът е уязвим, т.е. такива, за които е потенциален гостоприемник. Този специален метод представлява нова технология, която разработена в съвместна работа на TGen и NAU.

„Данните, генерирани с помощта на специалния метод, позволяват широко характеризиране на отговора на антителата при лица, наскоро заразени с SARS-CoV-2, в сравнение с тези на лица, изложени само на предишни коронавируси, които и сега са широко разпространени в човешката популация“, коментира д-р Джейсън Т. Ладнър водещ автор на изследването. [3]

Изследователите проучват различните отговори, които демонстрират човешките антитела срещу четири коронавируси, принадлежащи съответно към I; II; III; и IV антигенни групи: алфакоронавирус 229E (прототипен вирус), алфакоронавирус NL63; бетакоронавирус OC43 и бетакоронавирус HKU1. Тези така наречени „обикновени“ коронавируси са ендемични, т.е. техен гостоприемник е човекът, но обикновено не са смъртоносни и причиняват само леки инфекции на горните дихателни пътища, подобни на тези при обикновена настинка.

Сравняването на моделите на реактивност, които проявяват антителата срещу тези различни коронавируси, доказва, че SARS-CoV-2 може да активира антитела на имунната система, които са били вече генерирани в отговор на предишни коронавирусни инфекции. Това на практика означава, че SARS-CoV-2  проявява кръстосана реактивност, която възниква на две места в протеина SARS-CoV-2 Spike; протеин на повърхността на вирусните частици, който се прикрепя към ACE2 протеините на човешките клетки, за да помогне навлизането на инфекцията в човешките клетки. [4]

Повечето хора, страдащи от COVID-19 се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици-това, разбира се, не важи за всички. При някои хора – дори при тези, които са преболедували COVID-19 в лека форма-проявата на симптоми продължава след първоначалното възстановяване. Това състоя се описва като синдром след COVID-19 и още „дълъг COVID-19„.

Констатациите, направени в проучването могат изключително да помогнат за лечението на инфекцията от COVID-19 и да дадат отговори на много от въпросите. Резултатите могат да дадат обяснение на това, че COVID-19 протича като заболяване с индивидуални симптоми. Възможно е също така разликите в съществуващия отговор на антитела, идентифицирани от това проучване, да помогнат да се обясни различната тежест, с която се проявява инфекцията от COVID-19 при възрастни, млади хора и деца.

„Нашите открития повишават възможността естеството на отговора на антителата на индивида към предходна ендемична коронавирусна инфекция да повлияе на хода на инфекцията от COVID-19“, добави още д-р Джейсън Т. Ладнър.


Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
антитела


Използвани източници:

[1] Jason T. Ladner,  Sierra N. Henson, Annalee S. Boyle, Anna L. Engelbrektson, Zane W. Fink,  Fatima Rahee, Jonathan D’ambrozio, Kurt E. Schaecher, Mars Stone, Wenjuan Dong, Sanjeet Dadwal, Jianhua Yu, Michael A. Caligiuri, Piotr Cieplak, Magnar Bjøra, Mona H. Fenstad, Svein A. Nordbø, Denis E. Kainov, Norihito Muranaka, Mark S. Chee, Sergey A. Shiryaev, John A. Altin, Epitope-resolved profiling of the SARS-CoV-2 antibody response identifies cross-reactivity with endemic human coronaviruses, Cell Reports Medicine, January 19, 2021

[2], [3] COVID-19 virus triggers antibodies from previous coronavirus infections: study, The Translational Genomics Research Institute, Immunology, medicalxpress.com, January 19, 2021

[4] Huang, Y., Yang, C., Xu, Xf. et al. Structural and functional properties of SARS-CoV-2 spike protein: potential antivirus drug development for COVID-19. Acta Pharmacol Sin 41, 1141–1149 (2020). https://doi.org/10.1038/s41401-020-0485-4 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32747721/

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *