Стресът е естествена физическа и психическа реакция на човешкия организъм, чрез която той запазва своята устойчивост при въздействието на определени фактори. От една страна, стрeсът е полезен и необходим, тъй като неговото наличие представлява готовността на организма да отговори на определени въздействия, от друга страна, действието му може да има изключително негативно въздействие върху здравето ни. Терминът „стрес“ като физиологичен и биологичен механизъм се използва за първи път през 1930 година от канадския ендокринолог Ханс Хуго Бруно Селие.
Източник на стрес могат да се окажат изключително много фактори от ежедневните отговорности като работа и семейство до сериозните житейски и социални събития. За непосредствени, краткосрочни ситуации, стресът може да бъде полезен за тялото, тъй като това утвърждава адаптивната способност на организма. Но какво се случва, ако действието на стресът е дълготрайно състояние на организма? – ето на този въпрос ще се опитаме да отговорим.
Какво ни казва науката?
Според класическата теория на стреса на Селие, реакцията вследствие на стрес може да се означи като общ адаптационен синдром , разграничаващ се в три последователни фази:
1. Фаза на шок.
Организмът се сблъсква с определен стресор (без значение какъв) и тъй като не изпитва готовност настъпва т.нар. „стресов шок“. В тази първа фаза организмът трябва да продуцира действие, за да отговори на вътрешния си мотив. Тялото и съзнанието мобилизират наличните умствени, психически и физически умения и способности, с което настъпва ответна реакция към определения стресор. Според класическата теория на Селие този процес е именно адаптацията, към която се стреми организма.
2. Фаза на устойчивост.
Във втората фаза организмът се приспособява към новото въздействие и проявява ниво на устойчивост. С това действието на стресора отслабва постепенно. Тялото и съзнанието се намират в по-малка степен на уязвимост и се пренастройват към защита и опазване. В тази фаза енергийните нива се повишават и моделират по начин, по който изисква стресора.
3. Фаза за изтощение.
В тази фаза се наблюдава понижаване на приспособителния механизъм – тяло и ум – изчерпва се продуцираната енергия за неутрализиране на стресора. Възможно е същият да е все още наличен, но без да е налична инертността му. Тази фаза протича с множество последствия, които могат да бъдат както краткосрочни (главоболие, раздразнителност, умора, трежовност, нервност, сърцебиене), така и дългосрочни (най-често се изразява с проявата на сериозни заболявания).
Как възниква стресът?
Науката описва възникването на стреса като изключително сложен процес, чието начало е хормоналната ос „хипоталамус-хипофиза-кора на надбъбреците.“
Това, с което се задейства тази хормонално ос е въвеждането на организма в първа фаза, тогава стресовата реакция се продуцира в т.нар. „дълбоко място“ (locus ceruleus) в симпатико-адреналната система. С това започва продуцирането на епинефрин (адреналин). Именно свръхпродукцията на адреналин задейства множество автономни, висши и невроендокринни процеси, които са и отговора на организма с цел неговата защита. По този начин могат да се формират различни отговори – мисловен, двигателен, енергиен.
Например за генерирането на невроендокринен отговор, невроните в хипоталамуса освобождават специфичен хормон (кортикотропин) в кръвта. Този хормон насърчава освобождаването на стероидния хормон кортизол. Кортизолът подпомага активирането на енергийните резерви на организма, с което потиска имунната система и подпомага мобилизирането на организма за справянето със стресовата ситуация.
Кортизолът обаче се транспортира и до поредица от мозъчни неврони. Това повишава пропускането на повече калциеви йони в клетките, което в дългосрочен план може да доведе до възникването на психични и невродегенеративни заболявания, както и да ускори процесите на стареене.
Както вече споменахме краткосрочният стрес поддържа мисловните и физиологичните функции на тялото и се счита за полезен и необходим за организма. За разлика от него, както добре знаем, дългосрочният стрес може да има изключително негативно въздействие върху общото ни здравословно състояние.
Това провокира появата на понятието „дистрес“. Дистресът представлява увреждащ стрес, често определян като хроничен стрес. Дистресът може да повлияе на начина, по който мислим, чувстваме или действаме.
Как се отразява дистресът на тялото ни?
Имунна система
Краткосрочният стрес стимулира имунната система, което може да бъде в плюс за имунния отговор на тялото. Тази непряка стимулация може да помогне да избегнем проявата на инфекции и възпаления. Дългосрочният стрес обаче може да повлияе хормоналната и ензимна продукция и транспорт, което да отслаби имунната ни система и да намали имунния отговор. Според проучвания, хората, страдащи от хроничен стрес, са по-податливи на вирусни заболявания като грип и обикновена настинка, както и на други инфекции. Стресът също може да увеличи времето, необходимо за възстановяване на тялото. [1]
Храносмилателната система
При дистрес черният дроб произвежда допълнителна кръвна захар (глюкоза), за да даде тласък на енергия, с която организмът да реагира на стреса. Ако се намирате в състояние на хроничен стрес, тялото ви може да не успее да се справи с този допълнителен скок на глюкозата, което увеличава риска от развитие на диабет тип 2.
Някои от признаците на дистреса – хормоналните промени, учестеното дишане и повишеният пулс също могат да разстроят нормалната храносмилателната работа. Това увеличава вероятността за появата на киселини или киселинен рефлукс благодарение на увеличаването на стомашната киселина. Стресът може също да повлияе на функциите на храносмилателния тракт, с което да доведе до диария или запек. [2]
Дихателна и сърдечно-съдова система
Стресовите хормони засягат дихателната и сърдечно-съдовата система. По време на стресовия отговор се наблюдава учестено дишане, което се дължи на стремежа на тялото да разпредели богатата на кислород кръв. Ако един индивид има дихателни проблеми като астма или емфизем, стресът може да затрудни още повече дишането.
Стресовите хормони карат кръвоносните съдове да се свиват и да пренасочват повече кислород към мускулите, така че тялото да има повече сила и енергия, за да предприеме необходимите действия, а това може да бъде рисков факто за сърдечно-съдови нарушения. С това хроничният стрес увеличава рисковете от проблеми с кръвното налягане, инсулт или инфаркт.
Мускулна система
При хроничен стрес, мускулите се напрягат, за да предпазят тялото от евентуално нараняване. При стрес мускулите не се опускат, както попринцип е необходимо. Стегнатите мускули причиняват главоболие, болки в гърба и раменете и болки в тялото. С течение на времето това може да предизвика въвеждането на тялото в нездравословен цикъл.
Нервна и ендокринна система
При хроничен стрес, хипоталамусът насърчава работата на надбъбречните ви жлези, което с свързва с освобождаването на стресовите хормони адреналин и кортизол. Тези хормони ускоряват сърдечния ритъм и изпращат кръв, която се мобилизира към определени зони, като мускулите, сърцето и други важни органи. [3]
Когато възприетият страх изчезне, хипоталамусът трябва да сигнализира стопиране на този процес, но ако това не се случи този механизъм продължава. С това е възможно развитието на множество нервни и хормонални заболявания.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Yaribeygi H, Panahi Y, Sahraei H, Johnston TP, Sahebkar A. The impact of stress on body function: A review. EXCLI J. 2017 Jul 21;16:1057-1072. doi: 10.17179/excli2017-480. PMID: 28900385; PMCID: PMC5579396.
[2] Konturek PC, Brzozowski T, Konturek SJ. Stress and the gut: pathophysiology, clinical consequences, diagnostic approach and treatment options. J Physiol Pharmacol. 2011 Dec;62(6):591-9. PMID: 22314561.
[3] Won E, Kim YK. Stress, the Autonomic Nervous System, and the Immune-kynurenine Pathway in the Etiology of Depression. Curr Neuropharmacol. 2016;14(7):665-73. doi: 10.2174/1570159×14666151208113006. PMID: 27640517; PMCID: PMC5050399. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27640517/
