Какво е метаболитен синдром?
Метаболитният синдром, известен още като „Синдром Х“ или „Дисметаболитен синдром“ е наименование за съвкупност от рискови фактори, свързани с възникването на сърдечно-съдови заболявания. Според проучвания метаболитният синдром засяга около 10 % от хората на възраст 20-29 години и около 40 до 50% от хората на възраст над 60 години.
Това заболяване е обект на научен интерес още в началото на 18 век, когато се счита, че патогеничното му развитие касае основно андроидно затлъстяване, т.е. натрупване на мазнини в областта на корема. Дългогодишното изучаване на механизмите на това заболяване хвърля повече яснота върху причините и признаците, с които се проявява. През 20 век учените затвърждават нови и отхвърлят стари хипотези, формирайки съвсем нова патогенеза на това заболяване. Метаболитният синдром се определя като клинично състояние, чиито първоизточник е коремното затлъстяване и резистентността към инсулин, което повишава риска от кардиоваскуларна болест и от развитието на диабет.
Според класическата теория на Джералд Рийвън (1988г.): Инсулиновата резистентност и предизвиканата от нея свръхпродукция на инсулин са главен патогенетичен механизъм на метаболитния синдром.
Установява се, че метаболитният синдром касае комбинация от функционални нарушения на метаболизма, основно кардиоваскуларни усложнения, което го превръща в основен рисков фактор за развитието на сърдечно-съдово заболяване.
Какви са признаците за наличието на метаболитен синдром?
Метаболитния синдром най-често се диагностицира при наличието на 3 или повече от по-долу изброените признаци:
- Индивидът има наднормено тегло, като се наблюдава струпване на мазнини, концентрирани в областта на корема и кръста
- Високи нива на серумни липиди (триглицериди) в кръвта
Това са мазнини, които се пренасят с кръвта с цел съхранение на енергия, която тялото използва във времето, в което не се внася енергия, т.е. между храненията. Ако нивата на триглицеридите са твърде високи, има повишен риск от възникването на сърдечно-съдови заболявания. - Ниски нива на HDL холестерола (добрия) и високи на LDL холестерола (лошия) в кръвта
Това може да доведе до развитието на атеросклероза (където артериите се запушват с мастни вещества като холестерол) - Повишена продукция на атеросклеротични лезии
- Високо кръвно налягане (140/90 mmHg или по-високо)
Ако високото кръвно налягане е проблем, на който не се обърне внимание, с течение на времето, артериите и сърцето се увреждат от постоянното налягане, което води до натрупване на плака. - Инсулинова резистентност (невъзможност за контрол на нивата на кръвната захар)
Според изследвания, патогенетичният механизъм на метаболитния синдром се основава на небалансираното енергийно равновесие, когато в организма се внася повече енергия, отколкото се използва, или приемът на храна е по-голям от енергийната потребности на тялото. Високият енергиен внос в комбинация с намалена физическа активност, както и намален енергиен разход в покой (обикновено следствие на друго заболяване) води до трайно нарушаване на хомеостазата на множество системи и процеси. Вероятността от развитието на метаболитен синдром се увеличава некоколкратно при забавен метаболизъм или в два случая. В единият случай говорим за повишена имобилизация на тялото (при заседнал начин на живот), където метаболизмът на човек работи на забавени обороти, т.е. неефективно, тъй като енергията остава неизразходена. Другият случай касае дългосрочно недохранване, където метаболизмът отново работи неефективно, тъй като се налага да спести енергия, която да използва при липса на доставката на такава, т.е.дефицит на основни хранителни вещества, нутриенти, витамини и минерали.
Както вече споменахме, метаболитният синдром се проявява чрез комбинация от нарушения, обхващащи дистални още различни системи и процеси в тялото. Най-често се наблюдават изменения в глюкозната хомеостаза – захарен диабет или инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс.
Какви нарушения се наблюдават при метаболитен синдром?
В допълнение е наличието на специфично натрупване на мазнини (нарушения в липидния състав на кръвта, повишено артериално кръвно налягане, лек протеинов дефицит с урината.
Тъй като обикновено първоизточникът на заболяването е небалансирания начин на живот, което води до затлъстяване, то това се превръща в причина за последващи нарушения. При затлъстял организъм се наблюдава свръхпродукция на мастни киселини от мастната тъкан. Тази увеличена продукция се транспортира за обработка в черния дроб, а като резултат от този процес се синтезират липопротеини с много ниска плътност VLDL. При въвеждането в микроциркулацията, или в кръвта, VLDV имат задачата да транспортират триглицериди, по-малко на холестерол и фосфолипиди, синтезирани в черния дроб до органите и тъканите. Това обаче се последва и от преформирането им в LDL липопротеини, което е причина и за увеличаването на серумната им концентрация. Именно това е една от честите причини за нарушаване на чернодробната функция, тъй като черният дроб не може да обработи мастните киселини, от което възниква чернодробна неалкохолна стеатоза (NAFL).
Как да предотвратим развитието на метаболитен синдром?
Научните разработки и изследвания до момента сочат, че метаболитният синдром може да бъде успешно предотвратен с въвеждането на някои ключови промени в начина на живот на човек. Всъщност за предотвратяване развитието на това заболяване е важно най-вече храненето.
Храненето е фундаментален компонент – количество, вид, качество и начин на прием. Опитайте се да консумирате чиста, непреработена храна, която да доставя на организма ви всички жизненоподдържащи хранителни вещества – белтъчини, въглехидрати, мазнини, както и микро-и макроелементи, и витамини. По възможност ограничете приема на рафинирани, преработени храни и напитки до минимум. Това, разбира се, важи с пълна сила и за хората, които вече страдат от метаболитен синдром.
Кетогенната диета е един от добрите и препоръчителни подходи, които имат не само добро показание, а регистрират положителни резултати при хора, страдащи от метаболитен синдром. Храненето на кетогенна диета включва намаляване на нивото на консумираните въглехидрати, така че тялото използва мазнините като гориво вместо глюкозата. Това е здравословна и нормална функция на човешкото тяло. Много експерти считат това за естествения начин на работа на тялото, тъй като въглехидратите често са били по-малко достъпни хората в древността.
Доказано е, че този начин за изгаряне на мазнини може да регулира нивата на инсулина и да подобри инсулиновата чувствителност, което помага да се предотврати развитието или влошаването на метаболитен синдром. Можете да стартирате, като ограничите въглехидратите до 40 грама на ден, като същевременно консумирате повечето от дневните си калории под формата на здравословни мазнини и умерен прием на протеини. Интермитентното гладуване (гладуване, което се изпълнява на цикличен принцип) също помага стимулацията на този процес, тъй като тялото е по-склонно да получава достъп до гориво под формата на телесни мазнини, когато не се храни често.
** Важно е да се подчертае, че всякакъв вид гладуване може както полезно, така и изключително противопоказно за вашето здраве. В тази връзка своевременната консултация с лекар е задължителна, за да се направи експертна преценка за това колко и дали гладуването или каквато и да е друга диета, е подходяща за индивидуалното ви състояние.
Според изследване от 2014 година нарушенията в чревния микробиом, т.е. увеличените нива на патогенни чревни бактерии могат да доведат до по-високи нива на възпаление в стомашно-чревната лигавица, както и увеличаване на разпространението на хронични заболявания. В тази връзка се препоръчва пробиотичен прием или прием на специфични ензими, чрез които да се подхранят добрите чревни бактерии.
Това ще намали действието на някои патогенни, както и продуцираните вещества от тяхното взаимодействие, които обикновено се свързва със стомашно-чревни възпаления. Допълнителният прием на полезни бактерии помага и за възстановяване на баланса на чревната микрофлора, което пък подкрепя храносмилателните процеси и адекватната абсорбция и резорбция на хранителни вещества.
Ние от екипа на Cvetita Herbal препоръчваме да опитате Papaya enzymes – Папая Ензими – 60 таблетки х 150 mg (папая ензими – папаин, химопапаин, глицил ендопептидаза, карикаин.в капсулна форма):
- Съдействат за нормалното функциониране на храносмилателната система;
- Успокояват стомашния дискомфорт, причинен от нарушения в храносмилането;
- Съдействат за облекчаването на възникнали смущения в стомашно-чревния тракт;
- Ефективно участват в храносмилателната регулация;
- Съдействат за правилната обмяна на веществата;
- Благоприятстват регулярното освобождаване от излишна мастна тъкан.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
