СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВЕ

Белтъците – всичко, което трябва да знаем за тях (част 2)

proteinvs
rss

Вчера отворихме темата за едни от най-важните елементи в човешкия организъм – белтъците. Ако трябва да представим ролята на белтъците накратко, то те извършват огромен обем от общата работа в човешките клетките и това ги прави жизненонеобходими и структурополагащи за организма. Ако сте пропуснали първа част, то от тук можете да я разгледате.


Накратко за белтъците
Белтъците представляват сложни макромолекули, които са изградени от множество елементи (азотни агенти, аминокиселини и т.н.). Белтъците са съставени от важни компоненти, стотици, а понякога хиляди по-малки единици (аминокиселини), които са свързани помежду си с помощта на верижни връзки. Именно тези химични връзки определят тяхната структура (първична, вторична, третична и т.н.).

Потребност на организма от белтъци
Потребността от белтъци
на дневна база е коефициент, който се намира в директна зависимост с множество фактори – пол, възраст, телесно тегло, физиологично състояние, начин на хранене, физическа активност и други.

Според СЗО относителния дял на енергията, внасяна с белтъците, трябва да бъде около 10-15% от общия енергиен внос. Препоръчителният  среднодневен прием на пълноценен белтък се определя в зависимост от по-горе посочените фактори.

Според нормативни уредби, дневния прием на белтъци следва да бъде:
  • За деца в ранна възраст (от 6 месеца до 3 години) препоръчителния дневен прием на белтъци е около 17 g;
  • За деца от 6 до 10 години- около 30 g
  • За възрастни от 30 до 60 години (при умерена физическа активност)- около 66 g дневно за мъже и 55 g за жени.

Хранителни източници на белтъци
Белтъците
се съдържат в много храни с растителен и животински произход. Най-пълноценните източници на белтъци са тези от животински произход. Животинските белтъци са източник на незаменимите аминокиселини за организма.

animal

Растителните белтъци също са изключително питателни, но с разликата, че съдържат по-малки количества белтък. Важно е да се отбележи, че белтъците в растителните храни не са пълноценни поради отсъствието на важни елементи като лизин, метионин, триптофан и други. 
 
plant

Ролята на аминокиселините
В част първа разгледахме накратко аминокиселините и тяхното значение за организма, а в настоящия материал ще изясним тяхната особена роля в организма. 

Аминокиселините се набавят чрез храната (най-вече от животински произход) и по този начин организмът се снабдява с необходимите му аминокиселини. В част първа споменахме, че в природата съществуват над 80 различни вида аминокиселини, а 22 от тях важни за човешкия живот и развитие. Според изследвания в процеса на еволюция човекът е  загубил органичното си умение да синтезира някои от 20-те необходими аминокиселини.  Това са 9-те незаменими (есенциални) аминокиселини  – хистидин, левцин, изолевцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин. Тези аминокиселини не се синтезират самостоятелно в организма.



BCAA са едни от незаменимите аминокиселини с разклонена верига. BCAA представлява комбинация от три аминокиселини с разклонена молекулна структура – Левцин, Изолевцин и Валин.

Повече за BCAA (Левцин: Изолевцин: Валин)

Съществуват няколко вида съотношения между есенциалните елементи в BCAA (Левцин: Изолевцин: Валин)

Левцинът е незаменима аминокиселина, една от трите разклонени аминокиселини в групата на BCAA – разклонени аминокиселини, която подобрява състоянието на протеиновия баланс в скелетните мускули. Левцинът е най- силният двигател на белтъчините в анаболните процеси. Това означава, че левцинът е отговорен за важна задача – протеиновия синтез. Освен това левцинът е елемент, който е  натоварен с възпрепятстването на катаболните процеси  или тези по разграждането на мускулна тъкан и едновременно с това засилва анаболните процеси в организма.

Изолевцинът също е есенциална аминокиселина. Сред главните й качества е участието в образуването на хемоглобина и способността за регулиране нивото на кръвната захар. Изолевцинът съдейства повишаването нивата на енергията и издръжливостта, и съдейства за бързото възстановяване. Комбинация между изолевцин, левцин и валин, съдейства за повишаване на физическата издръжливост и снабдяването на мускулите с необходимата енергия.

Валинът е третият компонент на BCAA и също е незаменима аминокиселина, която човешкият организъм не може да произвежда. Валинът принадлежи към групата на двадесетте протеиногенни аминокиселини (тези които изграждат белтъците). Валинът играе важна роля и в поддържане на азотното равновесие (азотен баланс) в организма. Това означава, че действа уравновесяващо и балансиращо над приетото в организма и разпаднатото при обмяната на веществата количество на белтъци. Освен това валинът стимулира мускулния метаболизъм и подпомага регенерацията на тъканите и възстановителните процеси


Ние от екипа на Cvetita Herbal препоръчваме 10/Ten BCAA в съотношение 2:1:1.

Приемът на 10/Ten BCAA:

  • Ускорява възстановяването след физически натоварвания
  • Увеличава издръжливостта
  • Подпомага изгарянето на мазнини и редуцират наднорменото тегло
  • Стимулира мускулния растеж
  • Регулира нивото на кръвна захар
  • Потиска общата умора по време на продължителни натоварвания
  • Предпазва от загуба на сила и мускулна маса
  • Енергизира и тонизира тялото
10ten bcaa 2 1 1 30 kapsuli x 1000mg image 632168d559b36 1280x1280 1


Но освен тях има и друга специфична аминокиселина, която е полу-есенциална е изключително важна за организма – Глутамин.

Глутаминът (L-Glutamine) представлява аминокиселина, една от двадесетте канонични аминокиселини. Аминокиселините са органични съединения, които се характеризират с определена група (напр. карбоксилна група или друга), която е прикрепена по специфичен начин към централния въглероден атом.  

Л-Глутаминът е особено важен елемент, незаменим при изграждането на важни молекули (полипептиди, белтъчини и други). Глутаминът повишава доставката на кислород и водород до мускулните клетки и частично снижава образуването на млечна киселина в мускулите. Поради това Л-Глутаминът играе важната роля на регулатор, като балансира синтеза и разпада на белтъчините и други важни елементи. Освен това глутаминът има изключително значение за изолирани процеси, като протеиновия синтез. Л-Глутаминът съдейства синтезирането на протеините и респективно за неутрализирането на катаболните (разрупителни) процеси в тялото. Или с други думи едновременно възпрепятства разграждането на мускулната маса и подпомага за засилване на анаболните процеси в организма.

Л-Глутаминът е полу-есенциална аминокиселина, която едновременно се синтезира по естествен път в нашето тяло (т.е. тялото може да я произвежда самостоятелно), но в органичени (недостатъчни) количества. Поради това при изчерпване на вече синтезирания (или произведен от организма) Л-глутамин, той се превръща в незаменим. Дефицитът на Л-Глутамин може да бъде трудно повлиян чрез прием на храна или чрез повторно генериране на задоволителни нива. Точно поради това Л-глутаминът е полу-есенциален елемент.

Основни предимства на Л-Глутамин – 10/ten Glutamine за организма:

белтъците
  • Глутаминът е отговорен за мобилността на водород до мускулните клетки
  • Важен за цялостната работа на белтъчния метаболизъм (синтез и разпад)
  • Служи като защита на ценни елементи от вещества – нарушители на клетъчната им стена
  • Повишава доставката на кислород за мускули
  • Подпомага синтеза на други важни аминокиселини – цитрулин и глицин
  • Подходящо е за поддържане на оптимално телесно тегло
  • Подпомагане на използването на енергия
  • Съдейства за покачване на мускулната маса
  • Повишава нивото на хормона на растенията
  • Подобрява имунната функция
  • Подобрява мозъчната дейност
  • Съдейства за нормалната чревна функция.

    Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
citrumin b a 1200x1200 1

Използвани източници:
* study.com, „Оборот на протеини и баланс“, Rebecca Gillaspy
* Clinicalnutritionespen.com , „Компоненти на енергийния баланс“ (2008)
* „Хигиена на храненето“; Под редакцията на доц. д-р Р. Еникова, дм (2014

Подобни публикации