През 1789 година, френски химик на име Антоан Фуркроа за първи път разглежда и описва белтъците. Първоначално откритите белтъчни елементи са такива с животински произход.
Малко по-късно през 1837 година, холандският химик Й. Берцелиус за първи път предлага и с това въвежда понятието „протеин“. Берцелиус разучава протеин в детайли, като отбелязва, че протеинът представлява дълга верига от аминокиселини, носеща началото си от една единствена аминокиселина.
Протеините в човешкото тяло и каква е тяхната функция и предназначение. Протеините са макромолекули, които имат фундаментално участие в редица жизнени процеси в човешкия организъм. По същество тези елементи са композиция (комплекс) от аминокиселини. Припомняме, че протеините извършват голям обем от общата работата на клетъчно ниво, което ги подчертава като жизненонеобходими и структурополагащи. Протеините се разделят на подгрупи спрямо определени характеристики – форма, главна функция в тялото, разтворимост и т.н.
В първа част разгледахме четири от 7-те протеинови групи – структурни, транспортни, ензимни и рецепторни протеини. Ако сте пропуснали част 1, то можете да я разгледате тук.
Преминаваме към другите три групи протеини, а именно хормонални, моторни (двигателни) и защитни протеини.
Хормонални протеини
Някои протеини функционират в тялото ни като сигнални молекули (сигналните молекули въздействат на съседни клетки е микрообкръжението им) наречени хормони. Хормоналните протеини са специфични поради това, че подпомагат изпълнението на няколко жизненоважни и поддържащи органични функции. Тези протеини се секретират от специални клетки, натоварени със задачата да синтезират и секретират хормони в нашето тяло. Хормоналните протеини са заети, както в продукцията на кормони, така и с това да контролират или регулират множество от физиологични процеси в нашето тяло. Сред тези процеси са растежа и развитието на организма, абсорбацията и метаболизирането на веществата (и частично за някои елементи съдействащи тези процеси), способността за размножаване (репродуктивна система) и други (bio.libretexts).
Добър пример за хормонален протеин е инсулинът.
Инсулинът представлява хормонален протеин, който е изграден от 51 аминокиселини. Инсулинът се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза) и има съществена роля в няколко направления.
На първо място инсулинът балансира (понижава) кръвната захар.
Подобрява усвояването на мастни киселин и редуцира липолизата (т.е. подпомага усвояването на мазнините в мастната тъкан).
Инсулинът има и задачата да подкрепя усвояването на глюкоза от мускулите и черния дроб и съдейства възстановителните процеси в мускулната тъкан като подпомага нейната регенерация.
Подпомага регулацията на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна в тялото.
Други хормонални протеини (окситоцин, соматотропин, допамин и други) пък действат разнообразно: като рецептори, като молекули активиращи и регулиращи серия от вещества, или пък подпомагащи секрецията на някои елементи и други.
Двигателни или моторни белтъци
Този вид протеини се наричат още „моторни“ протеини и неслучайно – тези протеини имат специфична роля свързана с движение в цитосклета. Моторните протеини изпълняват поредица от задачи, но главно се грижат за пренасянето (движението) на молекули и елементи до или около клетката, или където е необходимо в микрообкръжението.
Примери за такива са белтъците миозин и актин. Именнто от тези два важни протеина се изграждат мускулите в човешкото тяло. За да подчетраем функцията на моторните белтъци, нека да разгледаме тези два незаменими белтъка по-детайлно:
- Актин
Актинът е един от най-важните и разпространени протеини в тялото. Актинът представлява 10 % от химичния състав на мускулните клетки в човешкия организъм.
В нашето тяло са налични огромен брой актин протеини (или „свързващи“ протеини). Благодарение на тяхното наличие в тялото ни се случват процеси, които са резултат именно на тяхната работа. Актин протеините имат свързваща роля, те сливат актиновите нишки в малки снопчета, което е решаващо за клетките по отношение междуклетъчните свързвания, които те правят. Актин протеините имат роля и в множество други направления, сред които е и формирането на клетъчната кора, което е от решаващо значение за клетъчната мембрана на клетките.
- Миозин
Миозинът е също важен протеин. Миозините представляват група от моторни протеини в човешкото тяло, които са натоварени в особено важна задача. Тяхното основно местоположение са мускулните клетки. Групата на миозиновите елементи има огромна роля в движението на клетките. Освен това тези елементи са важни за мобилността на някои молекули. Необходими са за протичането на процеса фагоцитоза. Фагоцитозата представлява „клетъчно абсорбиране“ или „клетъчно изяждане“. Този процес е фундаментален и представлява още естествен механизъм, които имунната ни система използва, за да се „самопрочисти“, т.е. да неутрализира остатъчни материали – патогени и „лоши“ молекули или друга непотребна извънклетъчна маса.
Защитни протеини
Защитните протеини са друг специфичен вид белтъци в нашето тяло, които осигуряват защита на клетъчно ниво. Основната функция на този вид протеини е защитна.
Почти всяка система, тъкан и органична течност в нашия организъм има „инсталирана“ защитна система. Кръвта например разполага със защитна функция, която се предполага от намиращите се в кръвната плазма елементи (антителна, бели кръвни телца и други). Този вид протеини- защитните съдействат някои естествени процеси в човешкия организъм като кръвосъсирването, което предоствратява големи кръвозагуби. Тези елементи са натоварени със задачата да съхраняват съдържимото и да неутрализират действието на постъпващите вирусни молекули, бактерии, микроорганизми, токсини и т.н. В процеса на кръвосъсирване най- голяма заслуга имат два белтъка от този вид – тромбин и фибриноген.
- Фибриноген
Фибриногенът е основен кръвосъсирващ компонент в кръвната плазма, без неговото наличие кръвосъсирването е немислимо. - Тромбин
Тромбинът въздейства на гладкомускулните клетки на кръвоносните съдове. Това действие на тромбинът насърчава оздравяването на увредените кръвоносни съдове и подпомага тяхното възстановяване. Тромбинът взаимодейства с фибриногена и го преформира в неразтворими нишки от фибрин. Именно в това се състои образуването на кръвните съсиреци в нашето тяло. - Имуноглобулини
Имуноглобулините пък са други защитни белтъци (серумните антитела), които съставят обикновено до 20 % от плазмените протеини изобщо. При контакт с белите кръвни телца, имуноглобулините образуват антитела, които се борят с постъпили патогенни молекули, вируси и бактерии в нашето тяло.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
