Храносмилателната система на човек съдържа сложна по състав и структура екосистема, съставена от разнообразие микроорганизми, като голяма част от тях съжителстват по непатогенен начин в организма или не предизвикват заболявания. Техният вид и брой зависят от множество фактори, касаещи възрастта на индивида, начинът му на живот и хранене, общото му здравословно състояние и т.н.
Човек се ражда с напълно стерилен храносмилателен тракт, т.е. в стомашно-чревната система не се случва развитието на какъвто и да е било вид бактерии. Бактериалното развитие започва до няколко часа след раждането, като това се случва със стартиране приема на храна. Някои от първите видове бактерии, които се заселват в стомашно-чревната система са ентеробактериите и бифидобактериите, което се дължи на микроорганизмите, съдържащи се в майчиното мляко. Според изследвания, с кърмата бебето получава над 600 вида бактерии, с което започва нормалното бактериално развитие в храносмилателния тракт. [1]
Какво е значението на бактериалната флора за храносмилането?
Бактериите се развиват, поемайки естествени и неестествени химикали, като хранителни вещества, кислород или въглероден диоксид. Тези химикали се пренасят в червата и се абсорбират от чревната стена. По този начин бактериалният растеж в червата е силно повлиян от транспортните явления, тоест масовия транспорт на клетките, масовия транспорт на химикали и транспорта до червата – всички тези явления изграждат основата на моделирането на чревната флора и имунната система. [2]
Стомахът на индивид в добро общо здравословно състояние следва да съдържа по-малко количество микроорганизми, което се дължи на бактерицидното действие, което има солната киселина. Солната киселина се продуцира със стомашния сок, като основен фактор за правилното храносмилане, или без нейното наличие храносмилателните процеси са невъзможни. Това, което особено влияе на работата и функцията на храносмилателния тракт е наличието на микробни популации, които се намират в непрекъсната модулация – свиват се, разширяват се или се изменят по състав и структура – а солната киселина ги подпомага. Наличието на микробните популации е определящо за имунната система, тъй като те стимулират производството на имуноглобулини A (IgA). Тези имуноглобулини (IgA) представляват над 95% от всички имуноглобулини, съдържащи се в секретите.
Тяхното образуване е именно основният начин, по който клетките на имунната система се свързват с чревните епителни клетки. Този естествен механизъм формира е първоизточника на самозащитата на храносмилателния тракт. Имуноглобулините (IgA) неутрализират начините, по които е възможно свързването на патогенни и непатогенни микроорганизми с епителните клетки, т.е. ограничават заразяването и разпространението им. Науката познава това като т.нар. имунно изключване, което се проявява именно за намаляване възможността от проникването на разнообразни патогенни микроби в организма. От една стара, ограничаването на патогенни бактерии и микроби осигурява възможност за нормалното бактериално развитие или здравословен чревен микробиом, а от друга страна, подкрепя храносмилателните процеси. С ограничаване постъпването на патогенни бактерии се намалява и възможността от възникването на дисбиоза, което е най-честата причина за храносмилателни нарушения.
Какви имунни функции може да продуцира стомашно-чревната система?
Стомашно-чревната система на човек разполага със специален механизъм, който има най-вече протективно действие – това се изразява с наличието на т.нар. мукозна имунна система. Мукозната имунна система (mucose-associated lymphoid tissue – MALT) е изцяло изградена от лимфоидни тъкани или това е чревно-асоциираната лимфоидна тъкан. Тази чревно-асоциираната лимфоидна тъкан е съставена от фоликули, локализиращи се по цялата вътрешна част на храносмилателната система.
Нейната функционалност се свързва с тази на имунната система, като основната й задача е да предпази чревната система от въздействието на антигените.
Микроорганизмите изпълняват и множество други имунни функции чрез:
- Ферментиране на неизползвани енергийни субстрати.
- Предотвратяване растежа на вредни, патогенни бактерии.
- Регулиране бактериалното развитие на червата.
- Производство на витамини (като биотин или витамин К).
- Производство на хормони и ензими.
Едно от важните свойства на бактериите е да превръщат въглехидратите, които ферментират, в късоверижни мастни киселини чрез форма на ферментация, наречена захаролитична ферментация – оцетна киселина, пропионова киселина и маслена киселина.
Късоверижните мастни киселини могат да се използват от клетките гостоприемници като основен източник на полезна енергия и хранителни вещества. Те също така помагат на организма да абсорбира основните хранителни микро- и макроелементи и нутриенти, като калций, магнезий, цинк, фосфор, фолиева киселина желязо и други. Всички тези вещества допълнително съдействат за повишаване на имунната система, както и намаляват възможността от възникването на възпалителни заболявания.
Подобно на други сложни екосистеми, чревната микрофлора се намира в стабилно състояние, поддържайки приблизително постоянен брой и видове бактерии във всяка чревна област. Стабилността на нормалната флора възпира възникването на инфекции от екзогенни патогени (патогени постъпващи в организма) и предотвратява растежа и развитието им. Микроорганизми, които влизат в чревната екосистема с консумираната храна или вода, обикновено се потискат от вече установената чревна микрофлора.
Факторите, влияещи върху естествените функции, формиращи имунната активност на стомашно-чревната система са разностранни. Това касае начинът на хранене, честотата на хранене, вида, качеството и количеството на храната и напитките, пероралният прием на лекарствени медикаменти и т.н. Например антибиотиците унищожават част от чревната микрофлора, което нарушава нейния баланс, т.е. води до дисбиоза, както и увеличава развитието и растежа на патогенните бактерии и вероятността от възникването на инфекциозни и възпалителни заболявания.
Приобиотичният прием може изключително да помогне за подобряване и балансиране на микробиомното разнообразие, с което пряко да благоприятства храносмилателната функция и работа. Ние от екипа на Cvetita Herbal ви препоръчваме да опитате Probi Max.
Приемът на Probi Max:
- балансира чревната микрофлора;
- подкрепя състоянието на естествената чревна микрофлора и поддържа нормалната киселинност на храносмилателните сокове в стомаха;
- съдейства синтеза на важни ензими, които са нужни за правилното усвояване на хранителните вещества и елементи от приеманата храна;
- намалява риска от развитието на заболявания, които се причиняват от някои болестотворни агенти;
- неутрализира действието на бактерии и паразити, които нахлуват в стомашно-чревния тракт;
- има защитно и антипаразитно действие над пикочно-половата система;
- подобрява храносмилането при хора с непоносимост към лактоза;
- има възстановяващо действие над чревната микрофлора, която често се нарушава както след прием на по-леки лекарствени медикаменти, така и след прием на антибиотични препарати;
- подобрява храносмилателните процеси и подкрепя работата на имунната система.
Използвани източници:[1] Cabrera-Rubio R, Collado MC, Laitinen K, Salminen S, Isolauri E, Mira A. The human milk microbiome changes over lactation and is shaped by maternal weight and mode of delivery. Am J Clin Nutr. 2012 Sep;96(3):544-51. doi: 10.3945/ajcn.112.037382. Epub 2012 Jul 25. PMID: 22836031. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22836031/
[2] Takami Yamaguchi, Takuji Ishikawa, Yohsuke Imai, Biomechanics of the Digestive System, In Micro and Nano Technologies, Integrated Nano-Biomechanics, 2018,
