Историята на изследванията проведени над мозъчната функция, по отношение на разликите произхождащи от пола, изобилства от разнопосочни мнения и твърдения. Може да се каже, че рaзликите между мъжкия и женския мозък са един от любимите обекти на науката изобщо. Според много учени, между мъжкия и женския мозък има разлики и то големи, според други обаче липсва биологична, генетична, физиологична и въобще логична причина за разграничаването на мозъка на мъжки и женски.
В крайна сметка твърденията са основно две:
- Няма мъжки и женски мозък
- „Мъжкият“ и „женският“ мозък са забележително различни
Предстои да представим няколко любопитни проучвания по отношение на двете основни твърдения, с което ще се опитаме да дадем повод за размисъл по отношение и на първото, и на второто. Важно е да се отбележи, че доказателствата за наличието на съществени разлики между мъжкия и женския мозък категорично вземат превес над онези сочещи липса на такива.
#1 Сексуалното влияение
Проучвания показват, че полът може да има значително влияние върху когнитивните функции на човека, включително емоции, памет, възприятие и т.н. [1]
Има доказателства, че главната причина за това е сексуалното влияние върху мозъчната химия и функция. Разглеждането на ефектите от секса може да обясни привидно противоречивите констатации по тази тема. Изследването на сексуалните влияния е задължително, за да се разберат напълно множеството мозъчни различия, за които се предполага.
Изглежда, че мъжете и жените имат различни начини да кодират спомени, да усещат емоции, да разпознават лица, да реагират на определени обстоятелства и да вземат решения. Както знаем, мозъкът контролира когницията (познавателната способност) и поведението, а тези функционални разлики могат да бъдат свързани със специфичната за пола структура на мозъка. [2]
#2. Мозъчно устройство
Въпреки че мъжкият мозък е с 10 процента по-голям от женския, това не оказва влияние върху интелигентността на жената. Според учените, мъжете и жените се различават главно по една мозъчна област, а именно долно-теменната лобула, която също е по-голяма при мъжете. Тази част от мозъка е свързана с изчислението, генерирането на преценка, вземането на решение и други. Друга област, която също е горещо обсъждана е хипокампусът, който пък е свързан с паметта. В крайна сметка няма проучвания, които да доказват разлики в хипокампуса между двата пола.
Според някои изследвания, мозъкът на мъжете и жените е “свързан” по различен начин и именно това е причината да функционират много различно. Връзките между лявото мозъчно полукълбо – където се намира стратегическото, аналитичното и рационалното мислене и дясното – където е развито творческото, креативното, проницателно мислене, са много различно свързани при двата пола. Ако си представим, че мозъкът е машина, то в мъжкия мозък има много повече връзки в дясното полукълбо. Женският мозък, от друга страна, има повече връзки в лявото полукълбо. [3]
#3 Ролята на паметта
- Счита се, че различията в мозъчната функция при двата пола се дължи в немалка степен и на различията по отношение на паметта. Според някои проучвания, мъжете и жените съхраняват информацията по различен начин, което се дължи на разликите по възприемане и съхранение.
Експлицитната памет, нар. се още “декларативна” поради причината, че чрез нея съзнателно можем да си спомним и използваме определена информация. Експлицитната памет съхранява информация, която се съотнася до някакви обикновени факти, събития в нашия живот в т.ч. предстоящи събития, личностни взаимоотношения, дати, часове, списъци, местоположения и други. Когато напълно съзнателно се опитваме да запомним нещо (като да речем статистическа формула или пък конкретна дата за рождения ден на познат), тази информация се съхранява в експлицитната памет. Тази памет преминава през съзнанието ни в различни периоди, когато информацията е необходима. Ако вземем случаем пример – вчера сме си записали час за посещение при лекар, които е планират идния петък. Ако не сме си записали тази важна информация никъде, то нашата памет се заема напълно несъзнателно да запамети предстоящото. В дните до петък, нашият мозък неколкократкоще претърси част от нашата база памет, за да си припомни точната дата и час на посещението. Това ще се случи чрез възстановяване на ситуацията, при която сме придобили информацията (напр. проведеното телефонно обаждане).
Имплицитната или т.нар. “недекларативна” памет представлява нашата несъзнателна памет. Имплицитната памет включва запомнянето на сетивни или двигателни елементи, което предполага, че този дял памет има чисто рефлексна функция. Второто наименование на този вид памет – “недекларативна” идва от това, че паметта съхранява множество неща, които ние не се опитваме и нямаме нужда да помним. Това означава, че този вид памет се проявява без да е била “повикана”. Неслучайно този вид памет се описва от науката като едновременно несъзнателна и неволна, но пък е изключително необходима.
При експлицитните спомени имаме пълна осъзнатост на запомнянето, т.е. тази памет е съзнателна и се съхранява с идеята информацията да се използва по-късно в устна, писмена или действителна форма. Спомените от имплицитната памет или неявните такива са фокусирани върху проявлението на определени процеси, които трайно са били запаметени без това да е било необходимо.
#4 Ролята на емоциите
„По своява същност емоциите са подтици към определено действие, мигновени команди за управление на живота, които еволюцията е инсталирала вътре в нас. Самият корен на думата „емоция“ идва от латинското movere, „движа се„, с представка, която променя значението на „отдалечавам се„. Така склонността към действие е вътрешно присъща на всяка емоция. Фактът, че емоциите водят до действия, личи най-ясно у животните и децата: едва у „цивилизованите“ възрастни можем да срещнем огромна аномалия в животинското царство: емоциите, тези най-основни импулси за действие, да не водят автоматично до видима реакция“. [5]
Проучвания доказват, че емоциите имат огромно значение по отношение на физическото и психично здраве, различното проявление на характера, вземането на решение, самоконтрола и отношенията при двата пола. Счита се, че жените са много по-възприемчиви и щедри в емоциите си за разлика от мъжете, което впрочем е всеизвестно. Това оформя допълнителни поведенчески, социални и междуличностни разлики между мъжа и жената, което трайно се обвързва с различната мозъчна фунция, която притежават.
#5 Специфични за пола тенденции
Според изследвания, различията в мозъка може да бъдат причина за някои здравословни тенденции при двата пола. Например жените са по-склонни да изпитват тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство, докато мъжете са по-склонни да страдат от шизофрения, аутизъм, алкохолизъм. Това се корени в емоционалните различия, които имат мъжкия и женския мозък по отношение приемането на информацията от обкръжаващата среда.
Женският мозък има по-голям кръвен поток в цингуларната извивка, частта от мозъка, която участва в генерирането и обработката на емоциите, което води до по-интензивни емоционални реакции и по-силно поведенческо и емоционално изразяване. Женският мозък е по-развит в социалното познание и вербалната комуникация. Ето защо жените са по-добри в емпатията или още съпреживяването към другите.
Предполага се, че именно тези разлики резултират в различните сили, способности и поведения на мъжете и жените. Едно е ясно – няма “по-добър от другия” – просто мъжкият и женският мозък демонстрират различни способности в определени отношения.
Кой е по-добър?
Сложен въпрос – неуместен! Вероятно разликите в мъжкия и женския мозък са главно по отношение ориентацията, координацията, визуализацията, възприемането на информация и справянето с различни ситуации:
В какво са по-добри жените, в съответствие с предимствата на женския мозък?
- жените са по-добри в изпълнението на много задачи едновременно
- жените са по-добри в съсредоточаване на вниманието
- жените са по-добри в запаметяването на събития, числа, имена, лица, думи и т.н.
- жените са по-добри в координацията на фината моторика
- жените боравят по-добре с имплицитната дългосрочната памет
В какво са по-добри мъжете, в съответствие с предимствата на мъжкия мозък?
- мъжете са по-добри в изпълнението на една задача
- мъжете са по-добри в пространствената обработка на информацията
- мъжете са по-добри в развиването на физическа скорост
- мъжете са по-добри във визуализацията
- мъжете са по-добри в работа с експлицитната дългосрочна памет
Може би разликите всъщност са неврологични и биологични различия, разбира се, освен тях са намесени и други фактори като семейна и училищна среда, културни влияния начин на живот и т.н. Науката прави нови и още по-сигурни стъпки по отношение на разбирането на разликите между мъжкия и женския мозък и тепърва предстои да разберем има ли такива. Едно е сигурно – няма “по-добър от другия”!
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Cahill, L, Why sex matters for neuroscience. PubMed, Nat. Rev. Neurosci. 7, 477–484. doi: 10.1038/nrn1909, 10 May 2006
[2] Chung, A. W., Seunarine, K. K., and Clark, C. A., NODDI reproducibility and variability with magnetic field strength: a comparison between 1.5 T and 3 T. Human Brain Mapp. 37, 4550–4565. doi: 10.1002/hbm.23328, 08 November 2016
[3] Rob Pascale and Lou Primavera Ph.D., Male and Female Brains Are they wired differently?, Apr 25, 2019
[4] ’Male’ vs ‘female’ brains: Having a mix of both is common and offers big advantages, Neuroscience, (2021)
[5] Goleman. D, Emotional Intelligence,1995 https://psycnet.apa.org/record/1995-98387-000
