Докато мъжете прекарват COVID-19 по-тежко, жените проявяват повече и по-силни странични ефекти от ваксинация – това сочат резултатите от скорошен доклад на CDC.
Според докладa на Centers for Disease Control and Prevention (CDC) от 26 февруари се установяват съществени разлики в поносимостта на ваксината между мъжете и жените. Резултатите от доклада сочат, че от първите 13,8 милиона дози ваксина срещу COVID-19, поставени на американци, странични ефекти засягат жените с по-висока честота.
От общо регистрираните нежелани реакции – 61% идват от жени, което представлява висок процент спрямо всички странични реакции. Средната възраст на лицата, съобщаващи за нежелани симптоми след ваксиниране, е 42 години (като възрастовия диапазон на лицата, на които са поставени ваксините е 15–96 години). Най-често съобщаваната симптоматика се свързва с проява на главоболие (1564 души; 22,9%), световъртеж (1,149 души; 16,8%) и умора (1,147 души; 16,8%). Сред тези случаи 6 326 (92,4% от всички регистрирани) са класифицирани като несериозни и незастрашаващи здравето на ваксинираните. [1]
Изследователи от проучването споделят, че жените са склонни да имат по-силни странични ефекти от мъжете след поставяне на ваксина.
Всъщност това не е необичайно, тъй като важният женски хормон естроген предизвиква по-силен имунен отговор.
Важно е да се отбележи, че това проучване в никакъв случай не отхвърля ваксинацията, дори напротив. Проучването има за цел да добавя нови научни наблюдения в областта.
В тази връзка има и други по-ранни проучвания, които доказват, че мъжете и жените се различават пo имунната адаптивност и имунния отговор, както вродения, така и адаптивния (придобития) имунен отговор. Според учени, някои разлики в имунологично отношение са налице през целия живот, докато други са очевидни само след пубертета, в репродуктивна възраст, или в етап на стареене. От това се предполага, че в имунната способност участват гени, ензими, хормони и т.н. Освен това различната околна среда в хода на развитието на всеки индивид предопределя изграждането на различен имунитет и съответно неговото проявление, както и изграждането на имунологична памет. [2]
В едно проучване през април миналата година, мъжете и жените са еднакво податливи на заразяване с коронавирус. [3]
Резултатите от същото проучване обаче показват още, че при мъжете възпалението преминава много по-тежко, а последствията могат да са по-големи.
Оказва се, че резултатите от проучването на CDC не са притеснителни, тъй като това явление, в имунната реактивност при жените, се наблюдава често при ваксинации. Причината е в по-силния имунен отговор, който проявяват жените.
Експертите подозират, че при жените, особено тези, намиращи се в периода преди менопауза, нивата на естроген помагат в активиране на имунния отговор на заболяване и ваксинация. Естрогенът е определящ по отношение на имунната система на жената. [4] Точно затова имунните реакции към фактори от околната среда, инфекции и ваксинации са изключително пристрастни спрямо пола. [5]
Жените поддържат висока имунна реактивност след вирусни инфекции,[6] тъй като те генерират по-висок имунен отговор чрез производство на антитела. [7] Това обаче може да доведе до повече и по-неприятни странични ефекти при жените, което се дължи на повишена имунна реактивност.
По отношение на заразяването с COVID-19 мъжете, за разлика от жените са рискова група.
„Мъжете са рискова група, точно както възрастните“, споделя микробиологът Сабра Клайн, чиято работа се концентрира именно в изучаване на разликите в пола при протичане на различни вирусни инфекции. „Хората трябва да са наясно, че това различие между протичането на вирусната инфекция съществува. Според д-р Клайн причините за по-голяма уязвимост при мъжете могат да бъдат както биологични, така и в голяма степен поведенчески, от което следва, че жените имат по-стабилна имунна система. [8]
Обикновено тестостеронът има имуносупресивен ефект, докато естрогенът има имуноподобряващ ефект върху имунната система. Доказано е, че естрогенът регулира имунния отговор. [9]
Или жените имат по-силен имунен отговор към ваксините поради високото наличие на естроген, а именно това е причината за по-честата проява на странична, нежелана симптоматика.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Gee J, Marquez P, Su J, et al. First Month of COVID-19 Vaccine Safety Monitoring — United States, December 14, 2020–January 13, 2021. MMWR Morb Mortal Wkly Rep 2021;70:283–288. DOI: http://dx.doi.org/10.15585/mmwr.mm7008e3
[2] Klein, S., Flanagan, K. Sex differences in immune responses. Nat Rev Immunol 16, 626–638 (2016). https://doi.org/10.1038/nri.2016.90
[3] Jin JM, Bai P, He W, Wu F, Liu XF, Han DM, Liu S, Yang JK. Gender Differences in Patients With COVID-19: Focus on Severity and Mortality. Front Public Health. 2020 Apr 29;8:152. doi: 10.3389/fpubh.2020.00152. PMID: 32411652; PMCID: PMC7201103.
[4] Taneja V. Sex Hormones Determine Immune Response. Front Immunol. 2018 Aug 27;9:1931. doi: 10.3389/fimmu.2018.01931. PMID: 30210492; PMCID: PMC6119719.
[5] Ruggieri A, Anticoli S, D’Ambrosio A, Giordani L, Viora M. The influence of sex and gender on immunity, infection and vaccination. Ann Ist Super Sanita (2016) 52:198–204. 10.4415/ANN_16_02_11
ш4щ Butterworth M, McClellan B, Allansmith M. Influence of sex in immunoglobulin levels. Nature (1967) 214:1224–5
[6] Klein SL, Marriott I, Fish EN. Sex-based differences in immune function and responses to vaccination. Trans R Soc Trop Med Hyg. (2015) 109:9–15. 10.1093/trstmh/tru167
[7] Grimaldi CM, Jeganathan V, Diamond B. Hormonal regulation of B cell development: 17 beta-estradiol impairs negative selection of high-affinity DNA-reactive B cells at more than one developmental checkpoint. J Immunol. (2006) 176:2703–10. 10.4049/jimmunol.176.5.2703
[8] Roni Caryn Rabin, „In Italy, Coronavirus Takes a Higher Toll on Men“, nytimes.com
[9] Klein SL. Hormonal and immunological mechanisms mediating sex differences in parasite infection. Parasite Immunol. (2004) 26:247–64. 10.1111/j.0141-9838.2004.00710.x
