СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВЕ

Може ли консумацията на ферментирали храни да повиши микробиомното разнообразие и да предпази от възпаления?

fermented foods
rss

Ново проучване на изследователи от Станфордското медицинско училище (Stanford School of Medicine) установява, че хранителен режим, богат на ферментирали храни, увеличава разнообразието на чревните микроби и намалява рисковете от развитието на възпаления в стомашно-чревния тракт. [1]



Проучването представлява клинично изпитване, проведено с участието на 36 здрави възрастни, които са разпределени произволно в две контролни групи. На участниците е приложена 10-седмична диета, включваща или ферментирали храни, или храни с високо съдържание на фибри. Приложението на двете диети довежда до различни ефекти върху чревния микробиом и имунната система при изследваните.

Консумирането на храни като кисело мляко, кефир, ферментирала извара, кимчи и други ферментирали зеленчуци довежда до увеличаване на общото микробно разнообразие, като се наблюдават по-силни ефекти от по-големите порции. 

Според д-р Джъстин Соненбург, доцент по микробиология и имунология: „Това е зашеметяваща находка“, именно поради причината, че тези доказателства могат да помогнат за откриването на нови начини за лечение на някои възпалителни заболявания на чревната система и стомашно-чревния тракт.

В допълнение, четири вида имунни клетки показват по-малко активиране в групата на ферментиралата храна. Нивата на 19 възпалителни протеина, измерени в кръвни проби, също намаляват. Един от тези протеини, интерлевкин 6, е свързан със състояния като ревматоиден артрит, диабет тип 2 и хроничен стрес.

Диетите, насочени към модулиране на микробиома, могат да променят имунния статус, като осигурят обещаващ начин за намаляване на възпалението при здрави възрастни“, казват още от изследването.

Разнообразието на микробите е стабилно при богата на фибри диета, но има съществени разлики по отношение на разглежданите 19 възпалителни протеина. При групата, подложена на диета, с богато съдържание на фибри–увеличена консумация на бобови растения, семена, пълнозърнести храни, ядки, зеленчуци и плодове, средното разнообразието на чревните микроби остава стабилно. 

Очаквахме високото съдържание на фибри да има по-универсален ефект и да увеличи разнообразието на микробиотата на участниците в изследванетоИдеята бе да проведем проучване с доказателство за концепция, насочена към това дали ферментиралите храни, насочени към подобрение на микробиотата, могат да бъдат начин за борба с огромния ръст на хроничните възпалителни заболявания“., споделя д-р Ерика Зонненбург, старши изследовател в областта на основните науки за живота, микробиологията и имунологията. 


Данните обаче показват, че увеличеният прием на фибри само за кратък период от време е недостатъчен за увеличаване на разнообразието на микробиома.


Според едно от предходните изследния, разглеждащи фибрите и действието им върху чревния микробиом:
Намаленият прием на фибри или липсата на такъв в днешния индустриализиран свят се отразява негативно върху чревни микроби, което може да има неблагоприятни последици за здравето напр. по-висок риск от развитието на рак, автоимунни заболявания и дори намалена ефикасност имунотерапии и ваксини„, споделя Катрин Уайтсън, доцент по молекулярна биология и биохимия, който ръководи инициативата UCI Microbiome Initiative. [2]

Изследователите се фокусират върху фибрите и ферментиралите храни, именно поради предишни доклади за потенциалните им ползи за здравето. Докато диетите с високо съдържание на фибри са свързани с по-ниски нива на смъртност, причинена от заболявания в стомашно-чревния тракт, консумацията на ферментирали храни може да помогне за поддържане на теглото и може да намали риска от диабет, рак и сърдечно-съдови заболявания. [3]

Фибрите или достъпните до микробиота въглехидрати продължават да съществуват в храносмилателния тракт и могат да се метаболизират от специфични бактерии, кодиращи ензимите, разграждащи фибрите. Разграждането им води до натрупване на късоверижни мастни киселини (SCFA) и други метаболитни странични продукти, които са от решаващо значение за човешкото здраве. [4]

Трябва да се отбележи, че чревните бактерии помагат да поддържате ИТМ по-нисък. Хората с по-високо бактериално богатство са свързани с по-здравословно общо тегло, докато тези с ниски нива на добри бактерии са по-податливи на затлъстяване и са по-склонни да наддават с течение на времето [5]; [6]

Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com. 

ферментирали

Използвани източници:

[1] Hannah C. Wastyk, Gabriela K. Fragiadakis, Dalia Perelman, Dylan Dahan, Bryan D. Merrill, Feiqiao B. Yu, Madeline Topf, Carlos G. Gonzalez, William Van Treuren, Shuo Han, Jennifer L. Robinson, Joshua E. Elias, Erica D. Sonnenburg, Christopher D. Gardner, Justin L. Sonnenburg, Gut-microbiota-targeted diets modulate human immune status, Cell, ISSN 0092-8674, 2021
[2] University of California, IrvineStudy finds high-fiber diet brings significant changes to human gut microbiome; Health, Gastroenterology, medicalxpress.com, March 26, 2021
[3] Dimidi E, Cox SR, Rossi M, Whelan K. Fermented Foods: Definitions and Characteristics, Impact on the Gut Microbiota and Effects on Gastrointestinal Health and Disease. Nutrients. 2019 Aug 5;11(8):1806. doi: 10.3390/nu11081806. PMID: 31387262; PMCID: PMC6723656.
[4] BMJ. „Make-up of gut microbiome may influence COVID-19 severity and immune response: Imbalances in type and volume of bacteria may also be implicated in ‘long COVID’.“ ScienceDaily. ScienceDaily, 11 January 2021.; www.sciencedaily.com/releases/2021/01/210111190135.htm
[5] Taylor BC, Lejzerowicz F, Poirel M, et al. Consumption of fermented foods is associated with systematic differences in the gut microbiome and metabolome. mSystems. 2020; 5(2):e00901-19. doi: 10.1128/mSystems.00901-19.
[6] Stiemsma LT, Nakamura RE, Nguyen JG, Michels KB. Does Consumption of Fermented Foods Modify the Human Gut Microbiota? J Nutr. 2020 Jul 1;150(7):1680-1692. doi: 10.1093/jn/nxaa077. PMID: 32232406; PMCID: PMC7330458. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32232406/

Подобни публикации