Емоционалната интелигентност представлява комплекс от умения и способности, чрез които разбираме, използваме и управляваме собствените си емоции.
Кратка история на емоциите
Емоциите са обект на интерес още от далечната 1863 година, когато за първи път френският невролог Гийом Бенжамен Дюшен дьо Булон се заема да получи отговор на множество въпроси свързани с емоциите:
- Какво са емоциите?
- По какъв начин ги разкриваме?
- Защо го правим?
Няколко години по-рано, френският учен създава медицинска апаратура, която работи по специална технология – на принципа на мускулна стимулация, която прилага през 1863 година в своя първи експеримент над няколко пациента. Дюшен проследява изразяването на емоциите в своите пациенти и ги запечатва в снимки, които след това внимателно анализира. Дюшен прави научно описание на усмивката за първи път като детайлизира начинът, по който се появява на лицето в изразяването на емоцията радост. Благодарение именно на неговата работа става ясно, че за изразяването на всяка емоция са необходими различни мускулни групи на лицето, както и различни комбинации между тези мускули.
По-късно много други учени продължават делото на Дюшен. В края на 20-ти век световно признатият психолог и експерт в областта на емоционалната интелигентност, Д-р Пол Екман прави задълбочени проучвания на хипотезата на Чарлз Дарвин, която накратко гласи: „Израженията на емоциите на лицето са идентични и вродени при всички хора навсякъде по света“. Екман достига до потвърждаване хипотезата на Дарвин, а по-късно достига до собствено откритие за основните емоции в човека.
Дотук става ясно, че темата за емоционалната интелигентност е доста дълбока и изключително интересна, а за да стигнем до нейната същина е важно да разгледаме някои основи. Започваме от това какво представляват емоциите и какви са техните биологични характеристики?
Какво представляват емоциите?
„По своята същност емоциите са подтици към определено действие, мигновени команди за управление на живота, които еволюцията е инсталирала вътре в нас. Самият корен на думата „емоция“ идва от латинското movere, „движа се„, с представка, която променя значението на „отдалечавам се„. Така склонността към действие е вътрешно присъща на всяка емоция. Фактът, че емоциите водят до действия, личи най-ясно у животните и децата: едва у „цивилизованите“ възрастни можем да срещнем огромна аномалия в животинското царство: емоциите, тези най-основни импулси за действие, да не водят автоматично до видима реакция“ (Наблюдение на Пол Екман, Калифорнийски университет в Сан Франциско) – из книгата Емоционалната интелигентност от Даниел Голман.
Този откъс дава добра представа за това какво всъщност представляват емоциите. Но откъде идва тази добавка „интелигентност”? Ако я свържем с добре познатия на всички ни Коефициент на интелигентност – (IQ – intelligence quotient), то той представлява синтезирана количествена оценка на нивото на интелигентността на един индивид, която може да бъде измерена и генерирана с различни за целта тестове.
Какво представлява емоционалната интелигентност?
Преди да преминем към точната дефиниция на термина е добре да продължим с това, че ние като човешки същества разполагаме с повече от едно състояние на ума.
На първо място разполагаме с рационален ум (практичната и логична способност на мислене на един индивид). Или това са интелектуалните способности на индивида, където не са намесени емоциите. Примерите за това състояние на ума има много- решаването на проблем в ежедневието ни, анализирането на финансов отчет, съставянето на някаква прогноза, планирането на дневните задължения и т.н.
Наред с това, ние разполагаме и с емоционален ум (поведенчески и мотивационни способности на индивида). Добри примери за емоционален ум е начинът, по които реагираме в една ситуация или като обект в едно събитие – чувството за тъга, страх, гняв, радост и т.н.
Интересни са проучванията над това до каква степен рационалният и емоционалният ум работят заедно. Според множество по-ранни и съвременни изследвания в тази посока рационалният ум (изм. коефициентът на интелигентност) и емоционалният ум (емоционалната интелигентност) трябва да се развиват едновременно. Както знаем, че най-умните хора са най-успешните в живота. Вероятно познавате много хора, които са постигали блестящи резултати в университета, но въпреки това са социално по-неспособни или по-неуспешни в личните си отношения и в партньорствата. Интелектуалните способности или високият коефициентът на интелигентност (IQ) не са достатъчни сами по себе си, и не са единствената „съставка” за успех. Да, високият коефициент на интелигентност може да помогне за завършване с пълно отличие или пък достигане до мечтаната професия, но от коефициентът на емоционалната интелигентност може да зависи цялостното кариерно позициониране на един индивид.
Ако трябва да формираме емоционалната интелигентност в кратък вид и в унисон със съвремието, в което живеем, то същият би звучал така:
Емоционалната интелигентност представлява комплекс от умения и способности, чрез които разбираме, използваме и управляваме собствените си емоции.
Прилагаме и дефиницията на Даниел Голман, която е наситена с примери:
„..тези „други умения“, които наричаме емоционална интелигентност: сред тях е възможността да мотивираш себе си, да проявяваш постоянство в трудни моменти, да контролираш импулсите си и да отлагаш възнаграждението от усилията си, да регулираш настроенията си и да не позволяваш на тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с надежда..“ – из книгата „Емоционалната интелигентност“ от Даниел Голман.
Какво е значението на емоционалната интелигентност в живота?
След като представихме полагаща дефиниция, то би било полезно да разгледаме какво значение има емоционалната интелигентност в живота. Вече споменахме, че емоционалната интелигентност е комплекс от умения – лични способности, с които си служим в „хода“ на всяка емоция или въобще при използването на емоционалния ум в нас. Емоционалната интелигентност се съотнася до изключително голям обем неща в живота на всеки човек.
Физическо и психическо здраве
Ниската емоционална интелигентност или неспособността емоциите да бъдат правилно приемани, разбирани и управлявани влияе в голям степен над физическото и психическото здраве. Негативните емоции, които не можем да контролираме със себе си съдействат за натрупването на стрес, тревожност, депресия и т.н. В този смисъл емоционалната интелигентност е от особена важност, за да се научите как да управлявате правилно негативните си емоции.
Отношения
Емоционалната интелигентност ни помага да изградим по-силни взаимоотношения. Още да разбираме отношенията си с околните правилно. С други думи помага ни да бъдем пълноценна част от всяка една група или малко общество, в което членуваме (семейна група, спортен клуб, работен екип, приятелски кръг и т.н.).
Емоционалната интелигентност ни помага да преминаваме през множеството предизвикателства, с които ежедневно ни се налага да се сблъскване (неразбирателства, личностни взаимоотношения и т.н.). Също така, да постигаме успешни лични или кариерни цели и т.н.
Професионален аспект
Емоционалната интелигентност има особена важност и в кариерното представяне на индивида. Високата емоционална интелигентност може ви помогне за правилната ориентация в социално отношение (в училищна среда, на работното място и т.н.). Емоционалната интелигентност подпомага за правилното себеизразяване и подчертава на околните качествата от характера на индивида (да ръководи, да мотивира другите, да помага, да бъде приятелски настроен и т.н.). Именно поради това все по-често компаниите и институциите предпочитат да оценят емоционалната интелигентност, освен другите умения, който един кандидат има.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
Използвани източници:
* „Емоционалната интелигентност“, Голман. Д, (1995)
* HelpGuide „Improving Emotional Intelligence (EQ)“, Jeanne Segal, Ph.D., Melinda Smith, M.A., Lawrence Robinson, and Jennifer Shubin, (2019)
* NCBI „Emotional Intelligence as a Predictor of Academic and/or Professional Success“, (2006).
