Връзката между чревния микробиом и други системи и органи е обект на огромен научен интерес, особено през последните няколко години. Знаем, че в тъканите, изграждащи кожата, червата, дихателните и урогениталните пътища, е концентриран голям брой микроорганизми. Бактериите се възползват от богатата на хранителни вещества микросреда, за да се развиват, а това им позволява да изпълняват важни функции, например ферментацията на храна в стомаха. Доказателствата, сочещи ролята на микробите и техните метаболити като жизненоважна при поддържането на хомеостазата, непрекъснато нарастват. [1]
Множество фактори могат да нарушат баланса в чревния микробиом, променяйки разнообразието на състава му, което води до дисбиоза. Това включва диетични грешки, стресови фактори на тялото, прилагането на някои медикаменти (в т.ч. интравенозно), прием на антибиотични лекарствени средства, както и прекарани възпалителни заболявания или метаболитни нарушения – изброените дотук, както и много други фактори могат да доведат до дисбиоза. [2]
Дисбиозата (нар. се още дисбактериоза) е състояние, при което „лошите“ микроорганизми в човешкото тяло взимат превес. Това може да бъде причина за възникването на сериозни здравословни проблеми. Дисбиозата може не само да модулира имунните реакции на организма, но също така да повлияе работата на дихателната, ендокринната, сърдечно-съдовата и отделителната система. Това е и една от причините, поради които чревният микробиом засяга функционалността и работата на белите дробове. Засягайки белодробната функция, състоянието на чревния микробиом може да бъде рисков фактор за възникването на респираторни заболявания.
В какво се изразява взаимодействието между чревната система и дихателните пътища?
Първо, в т.нар. микробни съобщества на червата и дихателната система преобладават еднакви по вид специфични бактерии (Bacteroidetes и Firmicutes и Proteobacteria). [3]; [4] Нововъзникващите доказателства в това отношение разкриват, че именно това е главната причина, поради която дисбиозата повлиява функционалността на клетки и тъкани в дихателните пътища.
Второ, макар в повърхностния епител на червата и на дихателните пътища да са налични съществени разлики във функционалното предназначение, анатомични прилики по отношение на структурата не липсват. Повърхностният епител произхожда от ендодермата и се изгражда от еднакви епителни клетки–микровили в червата и реснички в дихателните пътища. И едните, и другите функционират като физическа бариера във взаимодействие с имунните клетки и свързаната лимфоидна тъкан.
Трето, епителните повърхности на чревната система и дихателните пътища са изложени на непрекъснато влияние на постъпващите в тялото микроорганизми, като това се случва съответно с приетата храна, както и чрез вдишване.
Наличието на непрекъснат процес по пренасяне на ендотоксини, микробни метаболити, цитокини и хормони посредством кръвния поток, формира жизненоважна връзка между чревния микробиом и белите дробове. [5]
От една страна, възпаление в белите дробове може да предизвика промени в чревния микробиом, от друга, дисбиозата може бъде първоизточник на респираторни заболявания, както и да затрудни лечението им. [6]
Какви са научните доказателства за връзката между чревния микробиом и респираторните заболявания?
Множество нови проучвания потвърждават съществуващата връзка между чревния микробиом и дихателната система, което може да бъде ключово в лечението на някои респираторни заболявания.
Пример за това е проучване от 2018 година, чиито резултати сочат, че в чревната система и белите дробове са концентрирани сходни бактериални групи – актинобактерии (Actinobacteria), бактероидити (Bacteroidetes), фирмикути (Firmicutes) и протеобактерии (Proteobacteria). [7]
Установява се, че бактериалната колонизация в детския организъм се случва постепенно с развитието на стафилококите (Staphylococcus) и в чревната, и в дихателната, и в много други системи в организма. Както вече споменахме, бактериалният състав в тези две независими иначе системи е сходен, от което се предполага, че лигавичните тъкани в чревната система и белите дробове могат да функционират свързано по отношение на имунологичната си функция. [8]; [9]
Въпреки че не е напълно изяснено как дисбиозата засяга белодробната функция, промените в чревните микробни видове и метаболити са свързани с промени в имунния отговор и възпаление, както и с развитието на заболявания в белите дробове. [10]
В храносмилателната система са концентрирани бактерии от 600 различни вида. Голяма част от тях са отговорни за храносмилането, абсорбцията на ценни вещества и т.н. Чревният микробиом може да бъде повлиян от множество фактори, като начина на хранене, лекарствен прием и др., които могат да допринесат податливостта към респираторни заболявания.
Голяма част от респираторните инфекции се характеризират с вирусна етиология и нерядко са придружени от стомашно-чревни смущения.
Според проучвания хора с установени стомашно-чревни заболявания, като възпалително заболяване на червата и гастроезофагеална рефлуксна болест, имат повишена склонност към развитие на респираторни заболявания и белодробна дисфункция. [11]
Модулирането на чревната микробиом чрез прием на мастни киселини, микроелементи и пробиотици се свързва с потенциални терапевтични, както и протективни ефекти срещу развитието на респираторни заболявания. [12] Всичко написано дотук не само препотвърждава наличието на връзка, но и подчертава състоянието на чревния микробиом като ключово за състоянието на дихателната система.
Ние от екипа на Cvetita Herbal ви препоръчваме да опитате Probi Max.
Probi Max e висококачествен пробиотик, който дължи мощното си действие на шесте по-горе изброени бактерии – приятели на човешкия организъм – Lactobacillus acidophilus, Streptococcus thermophiles, Lactobacillus bulgaricus, Bifidobacterium spp, Lactobacillus lactis, Lactobacillus casei. Probi Max е продукт, който съчетава многокомпонентното им действие. Именно това, превръща Probi Max в изключително ефективно средство, което ще подпомогне правилното функциониране на имунната, стомашно-чревната, отделителната и пикочо-половата система.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Budden, K. F., Gellatly, S. L., Wood, D. L., Cooper, M. A., Morrison, M., Hugenholtz, P., et al. (2017). Emerging pathogenic links between microbiota and the gut-lung axis. Nat. Rev. Microbiol. 15, 55–63. doi: 10.1038/nrmicro.2016.142
[2] Levy, M., Kolodziejczyk, A. A., Thaiss, C. A. & Elinav, E. Dysbiosis and the immune system. Nat. Rev. Immunol. 17, 219–232 (2017).
[3] Marsland, BJ, Trompette, A. и Gollwitzer, ES (2015). Оста на червата и белите дробове при респираторни заболявания. Ан. Am. Торак. Soc. 12 (Доп. 2), S150 – S156. doi: 10.1513 / AnnalsATS.201503-133AW
[4] Marsland, B. J., Trompette, A., and Gollwitzer, E. S. (2015). The gut-lung axis in respiratory disease. Ann. Am. Thorac. Soc. 12(Suppl. 2), S150–S156. doi: 10.1513/AnnalsATS.201503-133AW
[5] Keely, S., Talley, N. J., and Hansbro, P. M. (2012). Pulmonary-intestinal cross-talk in mucosal inflammatory disease. Mucosal Immunol. 5, 7–18. doi: 10.1038/mi.2011.55
[6] Dumas, A., Bernard, L., Poquet, Y., Lugo-Villarino, G., and Neyrolles, O. (2018). The role of the lung microbiota and the gut-lung axis in respiratory infectious diseases. Cell. Microbiol. 20:e12966. doi: 10.1111/cmi.12966
[7] Pascal M, Perez-Gordo M, Caballero T, Escribese MM, Lopez Longo MN, Luengo O, Manso L, Matheu V, Seoane E, Zamorano M, Labrador M, Mayorga C. Microbiome and Allergic Diseases. Front Immunol. 2018 Jul 17;9:1584. doi: 10.3389/fimmu.2018.01584. PMID: 30065721; PMCID: PMC6056614.
[8] Teo SM, Mok D, Pham K, Kusel M, Serralha M, Troy N, et al. The infant nasopharyngeal microbiome impacts severity of lower respiratory infection and risk of asthma development. Cell Host Microbe (2015) 17(5):704–15.10.1016/j.chom.2015.03.008
[19] Hilty M, Burke C, Pedro H, Cardenas P, Bush A, Bossley C, et al. Disordered microbial communities in asthmatic airways. PLoS One (2010) 5(1):e8578.10.1371/journal.pone.0008578
[10] Zhang, Dapeng and Li, Sha and Wang, Ning and Tan, Hor-Yue and Zhang, Zhimin and Feng, Yibin,The Cross-Talk Between Gut Microbiota and Lungs in Common Lung Diseases,Frontiers in Microbiology,VOLUME.11,2020, ISSN 1664-302X
[11] A. Massart and D. P. Hunt, “Pulmonary manifestations of inflammatory bowel disease,” The American Journal of Medicine, vol. 133, no. 1, pp. 39–43, 2020.
[12] An Zhou and Yuanyuan Lei and Li Tang and Shiping Hu and Min Yang and Lingyi Wu and Shiming Yang and Bo Tang and William Margolin, Gut Microbiota: the Emerging Link to Lung Homeostasis and Disease, Journal of Bacteriology,volume.203,number.4, 2021 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7847545/
