pH и значението му за тялото
Човешкото тяло е съставено в голяма степен от вода (приблизително 70-75 %), като тези проценти се разпределят по определен начин (напр. около 10 до 15 % от телесната вода се формира при окисляването на важни вещества в организма – мазнини, въглехидратите и белтъците или други). Именно тази специфичност позволява правилното функциониране на множество системи намиращи се в нашия организъм. Както знаем, всяка водна молекула е изградена от един кислороден атом и два водородни атома.
В съответствие с това, водата има поредица от химични и физични свойства. Едно от свойства на водата има особено значение за нашето тяло – водната среда има киселинни или алкални свойства, които се измерват посредством pH скала. pH (potential Hydrogen или“потенциален водород“) представлява измерение на водородния потенциал. pH скалата разполага с 14 диапазона, където:
- от 1,0 до 6,9 – киселинна среда
- 7,0 – напълно неутрална
- от 7,1 до 14 – алкална среда.
Какво представлява алкално-киселинният баланс?
Киселинният баланс е от изключително значение за нашия организъм. Важен е за стомашно-чревното здраве, за отделителната, костната мускулната система и т.н. Нивото на киселинност в нашето тяло (в т.ч. кръвта и всички други органични течности) се движи в кратък курс между pH 7,2 до 7,45, което прави тази среда леко алкална, тъй като преминава границата на pH 7,0 (неутрална). Тялото разполага с отлична система, по която следи киселинната регулация. Човешкият организъм е така „програмиран“, че умело да поддържа този органичен pH в здравословни стойности, но това не означава, че ние не трябва да му съдействаме напълно.
Как тялото регулира алкално-киселинния баланс?
Едновременно в нашето тяло се случват множество различни процеси, които контролират pH стойностите (скалата) на клетките. Но как всъщност се случва това? Отговорът на този въпрос е: Чрез взаимодействието на системи, органи и елементи в нашия организъм. В кръвта и клетките са налични т. нар. „буферни системи“, които имат за цел да редуцират киселинните вторични продукти. Пример за такъв елемент е фосфата, този елемент спомага за поддържането на алкално-киселинно равновесие в кръвта и клетките.
Освен този и други елементи работещи на същия принцип, в нашия организъм работят и някои органи, които имат за цел да неутрализират киселинното натрупването. Основна заслуга имат бъбреците и белите дробове. Бъбреците са орган с огромно значение за регулирането на алкално- киселинния баланс в нашето тяло. Бъбреците съдействат в работата при киселинния контрол и подпомагат киселинното равновесие на кръвта. Тяхната задача е да е неутрализират твърдите (фиксираните) киселини каквито са сярната или пикочната киселина посредством уриниране. При увеличение количествата и стойностите на тези и други киселини, бъбреците уравновесяват положението чрез увеличаване продукцията си на водородни йони.
Благодарение на тяхната работа нашият организъм разполага с филтриращ механизъм, който има за цел да разреди, още да обезвреди киселините и да ги изведе от кръвния поток, за да бъдат те елиминирани чрез урината. Правилната бъбречна работа пък се осигурява от алкални резерви или алкални вещества, които е желателно да бъдат регулярно предоставяни на организма чрез храната. Бъбреците използват тези резерви, за да произведат повече алкални йони, когато това е необходимо. Чрез тази увеличена продукция се неутрализира завишеното количество киселини в тялото ни.
В случай, че в организма няма достатъчен запас от алкални елементи, то тази система е принудена да почерпи ресурс от другаде, където в организма е налично. Мястата, от които могат да се извлече алкален ресурс са костите или пространството около тях, мускулните влакна и тъкани, и т.н. Именно това може да бъде причина за нарушаването на костната плътност или здравината и функционалността на мускулните тъкани. Целта е системата по преработката на киселини да си набави алкализиращи елементи, които да използва, за да възстанови алкално- киселинния баланс в тялото. В случай, че бъбреците по една или друга причина не успеят да се справят със задачата по балансиране на киселинността в организма, то това би било предпоставка за възникването на множество здравословни състояния поради нарушена бъбречна функция.
Бъбреците поделят заслугата по алкално- киселинното равновесие с друг орган – белите дробове. Белите дробове също имат огромна роля в поддържането на алкално-киселинния баланс в нашето тяло. Белите доробове неутрализират газообразните киселини в нашия организъм. Произведеният въглероден диоксид в процеса на дишане се свързва с водата в кръвта. При този процес резултира в производството на въглеродна киселина, която белите дробове имат задачата да наутрализират.
Макар и малък, кожата също има принос за алкално- киселинния баланс в тялото ни. Благодарение на наличието на потни жлези, кожата успешно изхвърля киселините при изпотяване.
Естествена pH среда
По време на процеса на храносмилане, стомахът ни отделя стомашни киселини, които помагат за разграждането на храната. Стомахът има рН баланс, който варира от 2,0 до 3,5, което е силно киселинно, но необходимо за процеса на храносмилане. Въпреки това, понякога, поради нездравословен начин на живот и хранителни навици, нивото на киселинност в организма надвишава установените стойности, което води до изменения в киселинността на стомаха и довежда до поява на киселинен рефлукс, стомашни неразположения, претоварване на черния дроб и други.
Според проучвания, огромен процент от световното население консумира предимно киселинни храни. Продължителната консумация на киселинни храни нарушава pH баланса в стомаха и в дългосрочен план това може да бъде рисков фактор за сериозни здравословни проблеми. Киселинните храни уязвяват стомашната лигавица и я предразполагат към възпаления и изменения. Причината това да е възможно е, че при храносмилането на киселинните храни имаме наличие на остатъчни елементи (киселинни отпадъци), които могат да бъдат предпоставка за стомашно-чревни проблеми. Освен това киселинността на сравнително ниско киселинни храни може да бъде повишена при наличието на консумация на алкохол, тютюнопушене, преяждане, недохранване, стрес и други.
Полезни съвети за подобряване на алкално-киселинен баланс:
- Проверете вашия индивидуален pH баланс
- Хранете се в седнало положение, бавно и старателно сдъвквайте храната
- Избягвайте трансмазнините, газнираните и алкохолните напитки
- Намалете тютютнопушенето
- По възможност не приемайте алкохол в комбинация с храна
- Заложете на малките междинни хранения
- Приемайте необходимото ви количество вода.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: https://cvetitaherbal.com
Използвани източници: „Киселинно-алкален баланс за добро здраве“ (2015), Сюзан Браун, Лари Тривиери-син
