Факт е, че стареенето е един от непреодолимите проблеми на биологията, генетиката и биохимията. Mногобройни са научните опити за разбиране на процесите на стареене, както и причините да се случват. Многобройни са и въпросите, които касаят тези причини – как възрастовите промени преминават през всички защитни човешки системи, какви молекулярни и клетъчни промени настъпват, защо тези промени са необратими и как се свърват с физичните и химичните процеси в тялото – на тези и много други въпроси, науката все още няма категоричен отговор. [1]
През 1990 година биологът Жорес Медведев изготвя списък, съдържащ над 300 възможни хипотези за стареенето, чрез които се опитва да илюстрира забележителната сложност на този естествен процес. Разбира се, през годините безброй други учени правят своите предположения, но нито едно от тях не може да бъде еднозначно, т.е. да се докаже като обща и единна теория за стареенето.
Според Стивън Аустад, геронтолог към The University of Alabama, Birmingham, обяснението е едно: „Възпроизвеждането е наименованието на „играта“. Ние остаряваме, защото това да възстановяваме телата си, не е интерес на природата. Основното нещо е да запазим репродуктивните ни способности възможно най-дълго и след това да оставим телата ни да се влошат. „[2]
Всъщност толкова ли е просто всичко?
Голяма част от клиничните изследвания за стареенето, направени през последните няколко десетилетия се ръководят от Теория за свободните радикали.
Теорията за свободните радикали предполага, че стареенето е кумулативен процес от окислителното увреждане на човешките клетки и тъкани, което възниква главно в резултат на аеробния метаболизъм – отделяне на свободни радикали. [3]
Свободните радикали обикновено се произвеждат вътрешно поради многото генотоксични и химични отпадни продукти от човешкия метаболизъм, напр. при процеса на дишане и храносмилане.
Това обаче е обвързано и с външни фактори, влияещи по сходен начин – околна среда и замърсяване [4], тютюнопушене, промени във влажността и температурата, ултравиолетовата слънчева светлина и други. [5]
Доказано е, че както вътрешните, така и външно произведените свободни радикали предизвикват едни и същи ефекти, свързани с оксидативния стрес.
Оксидативният стрес е именно състояние, което се дължи на загубата на баланс между натрупването на свободните радикали и продукцията на антиоксиданти. Продукцията на антиоксиданти намалява с възрастта, увеличавайки ескалиращото клетъчно разрушение.
Или казано по друг начин – стареенето е резултат от разрушаването на ДНК, РНК, протеини, липиди, органели и други жизненоважни и структурополагащи елементи във всяка клетка, което е причинено от свободните радикали и натрупващия се оксидативен стрес.
При равни други условия „щетите“, причинени от свободните радикали в тялото се възстановяват от антиоксидантите. Антиоксидантите са група биохимични вещества (нискомолекулни съединения), които имат огромен принос за организма, тъй като помагат в защитата от оксидативен стрес, контролирайки оксидативните процеси. Ролята на антиоксидантите се подчертава в редуциране продукцията на оксиданти (свободни радикали, чиято продукция се свързва с нормалните процеси протичащи в клетките).
Теорията за свободните радикали може да бъде обяснение на много от структурните характеристики, които се развиват със стареенето, включително липидното окисляване на мембраните, образуването на възрастови пигменти, увреждането на ДНК, намаляването на митохондриалната функция и други.
Въпреки че Теорията за свободните радикали дава логично обяснение за стареенето от чисто естетическа гледна точка, това едва ли е единствената причина за стареенето. Несъмнено стареенето е многофакторен процес и не може да бъде сведен до една-единствена причина.
Кверцетин и оксидативен стрес
Кверцетинът представлява пигмент (растително съединение), което принадлежи към група растителни елементи, наречени флавоноиди. В естествено състояние този елемент е част от химичния състав на много плодове, зеленчуци и други растения. Кверцетинът е естествен антиоксидант, който има силен противовъзпалителен и оздравителен ефект върху човешкото тяло.
Проучванията доказват, че именно поради това, че е силен антиоксидантът кверцетинът може да помогне за намаляване на възпалението и редуциране негативните ефекти на оксидативния стрес. [6]
Регулярният прием на този елемент дори в различни комбинации – с витамини, минерали, други биологично активни съединения може да осигури надеждна защита на организма и да повиши имунния отговор.
Регулярният прием на Quercetin -Кверцетин (капсулна форма):
- Повишава имунната защита на организма;
- Има успокояващо действие при белодробни инфекции;
- Подобрява сърдечно-съдовите функции;
- Намалява негативните ефекти от натрупания оксидативен стрес;
- Балансира кръвното налягане;
- Има натурално антиоксидантно действие със силен антибактериален ефект;
- Има тонизиращо, освежаващо и укрепващо действие за организма;
- Подобрява общото състояние на кожата.
Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт: www.cvetitaherbal.com.
Използвани източници:
[1] Leonard Hayflick, How and why we age, Experimental Gerontology, volume.33, HAYFLICK1998639, 1998, doi. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0531556598000230
[2] Brooke Borel. Why Do We Age? A question almost as old as time, March 30, 2016, Health, popsci.com
[3] Wickens AP. Ageing and the free radical theory. Respir Physiol. 2001 Nov 15;128(3):379-91. doi: 10.1016/s0034-5687(01)00313-9. PMID: 11718765.
[4] Kammeyer A, Luiten RM. Oxidation events and skin aging. Ageing Res Rev. 2015 May;21:16-29. doi: 10.1016/j.arr.2015.01.001. Epub 2015 Jan 31. PMID: 25653189.
[5] Risom L, Møller P, Loft S. Oxidative stress-induced DNA damage by particulate air pollution. Mutat Res. 2005 Dec 30;592(1-2):119-37. doi: 10.1016/j.mrfmmm.2005.06.012. Epub 2005 Aug 8. PMID: 16085126.
[5] Fisher GJ, Kang S, Varani J, Bata-Csorgo Z, Wan Y, Datta S, Voorhees JJ. Mechanisms of photoaging and chronological skin aging. Arch Dermatol. 2002 Nov;138(11):1462-70. doi: 10.1001/archderm.138.11.1462. PMID: 12437452.
[6] Chuang CC, Martinez K, Xie G, Kennedy A, Bumrungpert A, Overman A, Jia W, McIntosh MK. Quercetin is equally or more effective than resveratrol in attenuating tumor necrosis factor-{alpha}-mediated inflammation and insulin resistance in primary human adipocytes. Am J Clin Nutr. 2010 Dec;92(6):1511-21. doi: 10.3945/ajcn.2010.29807. Epub 2010 Oct 13. PMID: 20943792.
