Видове Белтъци (Протеини) в Човешкото Тяло

Какво са Белтъците (Протеините)?

Протеините представляват сложни молекули (макромолекули), които имат изключително важна роля в човешкия организъм. По същество тези елементи са композиция (комплекс) от аминокиселини.

Протеините извършват, така да се каже по-голямата част от общата работата в човешките клетките и са жизненонеобходими и структурополагащи. 

Протеините са градивен елемент на всяка клетка и тъкани в човешкото тяло и са заети със формирането на клетката, нейната функционалност и взаимодействие (NCBI).

От Какво са Съставени Протеините?

Тези важни елементи се съставят от стотици, а понякога хиляди по-малки единици (аминокиселини), които са свързани помежду си с помощта на верижни връзки.

Съществуват 20 основни аминокиселини, които са изключително необходими при случването на множество биохимични процеси в човешкото тяло.

От тях 9 са аминокиселините, които се считат за незаменими (есенциални) и не се синтезират самостоятелно в организма. Комбинациите, които аминокиселините създават предполага естествения синтез на протеини в нашето тяло. 

Всеки вид протеин се характеризира с уникална структура (единична, вторична, третична и т.н.) и съответно със специфични задачи и функции в нашия организъм (Sciencelearn).

След като подчертахме особената важност и огромната роля на протеините в нашето тяло ще представим в детайли четири от 8-те протеинови групи.

Структурни Протеини

Структурните протеини представляват нишковидни белтъци, които са основен градивен материал на човешката тъкан. Тези протеини се характеризират с еластичност, здравина и издръжливост и именно това придават на тъканите и клетките. 

Благодарение на тяхното наличие се осигурява функционалността на важни съединителни тъкани в нашето тяло. Структурни протеини – колаген, еластин и кератин са най-изобилните в човешкото тяло.

Колаген

Колагенът е главният белтък в съединителната тъкан и най-изобилният протеин в тялото ни. Той се намира в нашите кости, мускули, сухожилия, връзки, кожа и хрущяли.

Именно той е основният компонент на съединителните тъкани. Колагенът е основен компонент на кожата. Той играе важна роля в нейното укрепване и нейната еластичност, и хидратация. Колагенът помага за поддържане целостта на хрущялите, които имат огромна роля в състоянието на ставите. 

Между 1-10 % от мускулната тъкан се състои от колаген. Този протеин е необходим и за да се поддържат мускулите силни и да функционират правилно. 

Еластин

Еластинът представлява важен протеин, който има отговорността да възстановява тъканите в нашето тяло. Еластинът подпомага за изграждането на сърдечно-съдовите артерии, хрущялите, кожата и други тъкани, както и за регенерацията на изграждащите ги клетки.  

Еластинът се съставя от мини вериги на аминокиселини, т.нар. еластични фибри (фиброзен фибрилин и аморфен еластин).

Кератин

Кератинът също е протеин, намира се в естествен вид в косата, ноктите, зъбите и кожата. Кератинът е градивен белтък, с влакнеста структура, който се синтезира от кератиноцити (структурни клетки). 

Кератинът образува защитен слой около косъма, който играе ролята на щит и съхранява косата като запазва еластичността на косъма. 

Транспортни протеини

Транспортните протеини са натоватени с две основни подзадачи, които се обособяват под важната им роля – мобилността на важните молекули и елементи в тялото.
Освновни задачи:

• Транспортните протеини се прикрепят при разтворени вещества и ги пренасят до където е необходимо;
• Транспортните протеини преформират хидрофилни елементи (това също е транспорна функция). 

Този вид протеини са заети в това да пренесат важни за организма елементи до клетките и тъканите или където това е необходимо.

Транспортните протеини биват:

• Молекули преносители (пренасят йони и монозахариди).
• Конексони (пренасят йони, нискомолекулни съединения).

А най-разпознаваемият и изобилен транспортен протеин е хемоглобинът.
Хемоглобинът представлява сложен белтъчен елемент, чиято функция се отнася до създаването на важните кислородни връзки в кръвта. 

Или хемоглобинът пренася кислород и въглероден диоксид до всички органи и тъкани в нашето тяло.Този белтък се намира във вътрешността на червените кръвни телца (еритроцитите) в кръвната плазма.

Ензимни Протеини

Ензимните протеини представляват елементи, които имат задачата да подпомагат процесите по метаболизиране на вещества в тялото. Ензимите представляват белтъчни комплекси, които имат фундаментално участие в разнообразни химически реакции протичащи в организма. Една от многото функции, които изпълняват е тази да съдействат храносмилателната работа.  

Храносмилателните ензими са разделят на няколко основни групи, като повечето от тях се произвеждат самостоятелно в организма. Различните видове ензими имат строго специфична функции, за която други не могат да послужат. Основно те се разграничават на панкреатична амилаза, протеази, липаза.

Протеази

Тези ензими се синтезират от панкреаса (задстомашната жлеза) и са заети с хидролизирането (разграждането) на белтъчните вещества на малки пептиди и аминокиселини. Тези панкреатични ензими са важни както за правилното случване на процесите по храносмилане, така и за редица други жизненоважни процеси.

Липаза

Химичният синтез на тези ензими се случва отново в панкреаса (задстомашната жлеза), но те пък имат друга роля. Панкреатичните липаза ензими разграждат липидите (мазнините) на мастни киселини и глицерол. Липаза ензимите имат огромно значение за мобилността и преформирането на триглицеридите и мазнините. 

Амилаза

Ензими амилаза се произвеждат от панкреаса и слюнчените жлези. Тяхната роля е да разграждат въглехидрати като нишесте до монозахариди (прости захари). Ако организмът ни не успее да синтезира достатъчни по количество и качество храносмилателни ензими, хранителните вещества не могат да бъдат усвоени правилно. Това може да бъде причина за сериозни храносмилателни нарушения.

Папаин

Папаинът е протеолитичен ензим, той се причислява към хидролитичните (протеолитични) ензими, сред които бромелаин, трипсин, панкреатин и други. Протеолитичните ензими спомагат за разграждането на протеините на по- малки протеинови фрагменти, наречени пептиди и аминокиселини. Свойството на този ензим е да съдейства разграждането на белтъците.

За осъществяването на тази важна задача папаинът се свързва с определени по количество и качество водни молекули, и осъществява отделяне на аминокиселинните вериги на протеините. Папаинът е ензим, който действа обезболяващо и противовъзпалително над стомашно-чревния тракт, и улеснява процесите по храносмилането. Именно това е една от причините за включването на папая ензимите в новото ни вкусно предложение BrownMag Кокос. Протеиновото брауни BrownMag Кокос съчетава свойствата на активни храносмилателни ензими, ценни фибри и един есенциален витамин в екзотичния вкус на кокос.

Рецепторни Протеини 

Рецепторните протеини имат задачата да поддържат клетките в нашето тяло или казано по друг начин да ги стимулират да „реагират“ на определени екзогенни фактори (влияния извън клетката). 

Рецепторните протеини са натоварени със задачата да разпознават разнообразието от молекули, което се намира извън клетката, и с което тя си взаимодейства по един или друг начин. И тъй като рецепторните протеини се грижат за сигурността на клетката, те са „инсталирани“ в клетъчната мембрана (външния слой на клетката).

Рецепторните протеини се подразделят на:

• невротрансмитерни рецепторни протеини
• хормонални рецептори
• ендоцитозни рецептори
• имунорецептори   

Както знаем, клетъчната мембрана е обвивката на всяка клетка, която я защитава от голямото микрообкръжение (други молекули, клетки и т.н. За да е възможен обменът на информация, която една клетка прави с други е нужна подходяща защитна обвивка и съответно рецепторните проитеини, които да съдействат този процес. По този начин те разчитат „добри“ и „лоши“ молекули и модулират пропускливостта на клетката.

През 1789 година, френски химик на име Антоан Фуркроа за първи път разглежда и описва белтъците. Първоначално откритите белтъчни елементи са такива с животински произход.

Малко по-късно през 1837 година, холандският химик Й. Берцелиус за първи път предлага и с това въвежда понятието „протеин“. Берцелиус разучава протеин в детайли, като отбелязва, че протеинът представлява дълга верига от аминокиселини, носеща началото си от една единствена аминокиселина.

Темата отворихме миналия четвъртък – протеините в човешкото тяло и каква е тяхната функция и предназначение. Протеините са макромолекули, които имат фундаментално участие в редица жизнени процеси в човешкия организъм. По същество тези елементи са композиция (комплекс) от аминокиселини. Припомняме, че протеините извършват голям обем от общата работата на клетъчно ниво, което ги подчертава като жизненонеобходими и структурополагащи. Протеините се разделят на подгрупи спрямо определени характеристики – форма, главна функция в тялото, разтворимост и т.н.

В първа част разгледахме четири от 7-те протеинови групи – структурни, транспортни, ензимни и рецепторни протеини. Ако сте пропуснали част 1, то можете да я разгледате тук.
Преминаваме към другите три групи протеини, а именно хормонални, моторни (двигателни) и защитни протеини.  

Хормонални Протеини

Някои протеини функционират в тялото ни като сигнални молекули (сигналните молекули въздействат на съседни клетки е микрообкръжението им) наречени хормони.

Хормоналните протеини са специфични поради това, че подпомагат изпълнението на няколко жизненоважни и поддържащи органични функции. Тези протеини се секретират от специални клетки, натоварени със задачата да синтезират и секретират хормони в нашето тяло. Хормоналните протеини са заети, както в продукцията на кормони, така и с това да контролират или регулират множество от физиологични процеси в нашето тяло. Сред тези процеси са растежа и развитието на организма, абсорбацията и метаболизирането на веществата (и частично за някои елементи съдействащи тези процеси), способността за размножаване (репродуктивна система) и други (bio.libretexts).

Добър пример за хормонален протеин е инсулинът.

Инсулинът представлява хормонален протеин, който е изграден от 51 аминокиселини. Инсулинът се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза) и има съществена роля в няколко направления.

На първо място инсулинът балансира (понижава) кръвната захар.

Подобрява усвояването на мастни киселин и редуцира липолизата (т.е. подпомага усвояването  на мазнините в мастната тъкан).  

Инсулинът има и задачата да подкрепя усвояването на глюкоза от мускулите и черния дроб и съдейства възстановителните процеси в мускулната тъкан като подпомага нейната регенерация.

Подпомага регулацията на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна в тялото.

Други хормонални протеини (окситоцин, соматотропин, допамин и други) пък действат разнообразно:  като рецептори, като молекули активиращи и регулиращи серия от вещества, или пък подпомагащи секрецията на някои елементи и други.

Двигателни или Моторни Белтъци

Този вид протеини се наричат още „моторни“ протеини и неслучайно – тези протеини имат специфична роля свързана с движение в цитосклета. Моторните протеини изпълняват поредица от задачи, но главно се грижат за пренасянето (движението) на молекули и елементи до или около клетката, или където е необходимо в микрообкръжението.

Примери за такива са белтъците миозин и актин. Именнто от тези два важни протеина се изграждат мускулите в човешкото тяло. За да подчетраем функцията на моторните белтъци, нека да разгледаме тези два незаменими белтъка по-детайлно:

Актин

Актинът е един от най-важните и разпространени протеини  в тялото. Актинът представлява 10 % от химичния състав на мускулните клетки в човешкия организъм.

В нашето тяло са налични огромен брой актин протеини (или „свързващи“ протеини). Благодарение на тяхното наличие в тялото ни се случват процеси, които са резултат именно на тяхната работа. Актин протеините имат свързваща роля, те сливат актиновите нишки в малки снопчета, което е решаващо за клетките по отношение междуклетъчните свързвания, които те правят. Актин протеините имат роля и в множество други направления, сред които е и формирането на клетъчната кора, което е от решаващо значение за клетъчната мембрана на клетките.

Миозин

Миозинът е също важен протеин. Миозините представляват група от моторни протеини в човешкото тяло, които са натоварени в особено важна задача. Тяхното основно местоположение са мускулните клетки. Групата на миозиновите елементи има огромна роля в движението на клетките. Освен това тези елементи са важни за мобилността на някои молекули. Необходими са за протичането на процеса фагоцитоза. 

Фагоцитозата представлява „клетъчно абсорбиране“ или „клетъчно изяждане“. Този процес е фундаментален и представлява още естествен механизъм, които имунната ни система използва, за да се „самопрочисти“, т.е. да неутрализира остатъчни материали – патогени и „лоши“  молекули или друга непотребна извънклетъчна маса.

Защитни Протеини

Защитните протеини са друг специфичен вид белтъци в нашето тяло, които осигуряват защита на клетъчно ниво. Основната функция на този вид протеини е защитна.

Почти всяка система, тъкан и органична течност в нашия организъм има „инсталирана“ защитна система. Кръвта например разполага със защитна функция, която се предполага от намиращите се в кръвната плазма елементи (антителна, бели кръвни телца и други).

Този вид протеини- защитните съдействат някои естествени процеси в човешкия организъм като кръвосъсирването, което предоствратява големи кръвозагуби. Тези елементи са натоварени със задачата да съхраняват съдържимото и да неутрализират действието на постъпващите вирусни молекули, бактерии, микроорганизми, токсини и т.н. В процеса на кръвосъсирване най- голяма заслуга имат два белтъка от този вид – тромбин и фибриноген.

Фибриноген

Фибриногенът е основен кръвосъсирващ компонент в кръвната плазма, без неговото наличие кръвосъсирването е немислимо.

Тромбин

Тромбинът въздейства на гладкомускулните клетки на кръвоносните съдове. Това действие на тромбинът насърчава оздравяването на увредените кръвоносни съдове и подпомага тяхното възстановяване. Тромбинът взаимодейства с фибриногена и го преформира в неразтворими нишки от фибрин. Именно в това се състои образуването на кръвните съсиреци в нашето тяло.

Имуноглобулини

Имуноглобулините пък са други защитни белтъци (серумните антитела), които съставят обикновено до 20 % от плазмените протеини изобщо. При контакт с белите кръвни телца, имуноглобулините образуват антитела, които се борят с постъпили патогенни молекули, вируси и бактерии в нашето тяло. 

Здравословният начин на живот е лесна задача, ако се доверим на природата. Може да разгледате нашите продукти и да се възползвате от нашите невероятни предложения в нашия уебсайт!