Преди четири години един наш колега започна да пие мурсалски чай.
Не заради главата. Причината беше съвсем друга.
Но в онзи период имаше и друг проблем. Главоболието.
Идваше почти всеки следобед. Стягаше слепоочията. Правеше екрана твърде ярък и гласовете — твърде силни.
В бюрото му имаше чекмедже. В чекмеджето — таблетки. Отваряше го толкова често, че вече не го забелязваше.
Познато ли ти е?
Минаха няколко седмици. Един следобед, между две партиди, той вдигна поглед и каза:
„Странно. Отдавна не съм посягал към чекмеджето.“
Някой попита какво е сменил. Сън — същият. Кафе — същото. Работа — същата.
Ново в деня му беше само едно нещо. Мурсалският чай.
Засмяхме се. „Съвпадение.“
Само че не беше.








