Билкар от Родопите разкрива: „Идват при мен жени на петдесет, които изглеждат по-изхабени от бабите в моето село.“

Румяна е на четирийсет и девет. Счетоводителка от Варна, двайсет и две години на същата работа, седемдесет фирми на своя отговорност.

Тя е човекът, на когото другите се обаждат, когато нещо не се връзва. Помни срокове, помни номера, помни коя фирма какво е питала преди три години.

Един вторник сутрин сяда пред декларация, която е попълвала стотици пъти. Гледа едно поле. И не помни какво означава.

Не че се обърква. Просто го няма. Стои две минути, после отваря наръчника — нея, която колегите ѝ наричат наръчника.

Същата седмица записва две срещи в един и същи час. После вика дъщеря си с името на сестра си. Дъщеря ѝ се засмива: „Мамо, ало.“

Румяна също се засмива. Вечерта, докато мие чиниите, ѝ идва наум, че вече три пъти тази година е проверявала два пъти дали е заключила.

И нещо друго, което не казва на никого: спи по пет часа от година и половина, буди се в четири и лежи.

Аз не съм лекар и няма да се правя на такъв. Аз съм билкар, трето поколение — баща ми береше по тези склонове, дядо ми също.

Но когато четиридесет години гледаш кой спира пред сергията ти, започваш да забелязваш неща.

Не идват старите жени. Бабите от моето село на осемдесет се качват дотук пеша, помнят кой на кого какво е казал през шейсет и осма и още се разправят за това.

Идват жените на петдесет. И всичките казват едно и също изречение, с различни думи: „В главата ми е мъгла.“ И всичките са го чули от някого като „нормално е за възрастта“.

Една билка и едно правило. Билката е мурсалският чай — Sideritis scardica. Правилото е: всяка сутрин, а не когато си на дъното.

Мурсалският чай расте по тези склонове, между хиляда и две хиляди метра, в местността Мурсалица, откъдето му е името. Там горе животът е нападение — ултравиолетово лъчение без филтър, студ, вятър, суша.

Растение, което живее под такъв натиск, няма къде да избяга. Затова прави единственото, което може — трупа защитни съединения в себе си. Флавоноиди и други антиоксидантни вещества. Точно затова хората са се качвали дотук да берат него, а не билката край пътя.

И затова дивото му бране днес е ограничено със закон — Sideritis scardica е защитен вид. Това не е билка, която можеш просто да си набереш.

В Германия я търсят и я продават на цени, които ще ти вземат акъла. У нас стои в шкафа като „чайче за кашлица“ и мнозина изобщо са забравили, че съществува.

Казах на Румяна само това. И че ще ѝ трябват поне два месеца, преди да има за какво да говорим.

Не ѝ дадох торбичка сушена билка, макар че тя е точно същата. Ето защо.

Когато си запариш пакетче, ти не знаеш какво си извлякла. Зависи от водата, от престоя, от това дали си го изпила на бегом. Едно и също пакетче може да ти даде десет пъти по-малко днес, отколкото вчера.

И по-важното за жена като Румяна: на третия ден спираш да го запарваш. В шест и половина сутринта, докато вдигаш къщата на крака, никой не се занимава с чайник. Ритуал, който изисква усилие, не оцелява до третата седмица.

Течният екстракт маха и двете. Три милилитра. Триста и шейсет милиграма. Всеки ден едно и също. Капваш във вода или сок, изпиваш го за три секунди и си свършила. Без кофеин — затова става и вечер, без да ти пречи на съня.

Прави го Cvetita Herbal, в България, от над десет години. Съставът е проверен в три независими лаборатории, а производството е със сертификати HACCP, GMP и ISO.