СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВЕ

Магнезий – защо е толкова важен за организма?

Магнезий

 Магнезият е основен минерал, който участва в над 300 биохимични процеса в човешкия организъм. Той е жизненоважен за енергийното производство, здравето на сърцето, нервната система и костите. Ето един подробен анализ на неговите ползи, ролята му в различни системи и как да изберем най-подходящата форма на магнезий.

Магнезий в различни функции на организма

1. Енергийно производство и мускулна функция

Магнезият е ключов за производството на аденозинтрифосфат (АТФ) – основният източник на енергия в клетките. Той помага за:

  • Активиране на ензими, свързани с метаболизма;
  • Регулиране на нервните импулси, което е от значение за мускулната контракция;
  • Поддържане на нормална функция на мускулите, включително сърдечния мускул;
  • Освен това, магнезият подпомага синтеза на колаген, който е важен за здравето на ставите и хрущялите.

2. Действието върху кръвоносните съдове

Магнезият играе съществена роля за поддържането на целостта и функционирането на всички компоненти на сърдечно-съдовата система и кръвта.
Този минерал е жизненоважен за мускулите на големите и малките артерии (капиляри и артериоли), като подпомага тяхното свиване и отпускане. Свиването се контролира от калция, а магнезият противодейства на този процес, което допринася за поддържането на здравословен кръвен поток.

Освен това, магнезият е от значение за капилярите, където се извършва обменът на газове и хранителни вещества между кръвта и клетките на тъканите, както и за вените, които транспортират кръвта обратно към сърцето. Всички компоненти на сърдечно-съдовата система разчитат на адекватно снабдяване с магнезий, за да поддържат организма жив и здрав.

3. Връзката със сърцето

Магнезият е основен минерал, който помага за предпазване на тъканите на сърдечния мускул от увреждания. Той е свързан с ритмичното и правилно свиване и отпускане на сърдечните мускули.
Освен това, магнезият е необходим за работата на ензимите, които подпомагат клетъчната активност чрез усвояване на хранителните вещества и поддържане на електролитния баланс.

Признаци на дефицит:
– Нередовен пулс или аритмия.
– Отоци (задържане на вода), особено в крайниците.
– Мускулни крампи и слабост.

При магнезиев недостиг сърдечните клетки губят способността си да произвеждат необходимата енергия за свиване, което е основен механизъм за всеки сърдечен удар. Те също така не успяват да задържат калия вътре в клетката и излишния натрий и калций извън нея. Това може да доведе до загуба на калий и да причини аритмия – неравномерна сърдечна дейност.

Недостатъчните количества в организма могат да предизвикат и електролитни нарушения, като повишени нива на натрий в клетките. Това привлича вода и води до отоци, например подути глезени. Повишеното съдържание на калций в сърдечните клетки, породено от липсата на магнезий, е ранен признак за прогресивно увреждане на тъканите, което може да доведе до клетъчен разрив или некроза.

4. За по-добър сън

Известно е, че магнезият подобрява качеството на съня. Това се дължи на неговата важна роля в регулирането на нервната възбудимост. Този минерал допринася за повишаване нивата на хормона на съня мелатонин, както и за регулиране на кортизола и адреналина.

Магнезият стабилизира клетъчните мембрани, което има релаксиращ ефект върху мускулатурата – един от основните процеси за спокоен и възстановителен сън.
Научни изследвания показват, че приемът на магнезий значително подобрява съня и пълноценното възстановяване, особено при по-възрастните хора, които по-често страдат от проблеми със съня. Благодарение на положителното си влияние върху нервната система, магнезият играе ключова роля в регулирането на съня.

5. В храносмилателната система

Магнезият е основен минерал с множество важни функции в организма, като една от ключовите му роли е подпомагането на храносмилателната система. Той стимулира чревната моторика чрез активиране на перисталтиката, което улеснява движението на храната през храносмилателния тракт и регулира процесите на храносмилане.

Освен това, магнезиевият цитрат допринася за по-доброто усвояване на хранителните вещества, като участва в активирането на специфични ензими, необходими за този процес.
Поради свойството си да задържа вода, той е ефективно средство за облекчаване на запека и подпомагане на доброто чревно здраве, което го прави ценен избор за поддържане на цялостното храносмилателно благосъстояние.

Научи още –  Как влияе магнезият на въстановителните процеси в тялото?

Защо е необходим прием на магнезий като добавка?

Съвременната диета, особено в градска среда, обикновено не осигурява достатъчно магнезий, въпреки наличието на богати на минерала храни като ядки, семена, зелени зеленчуци и зърнени култури. Основните проблеми са:

  • Рафиниране на храни: Процеси като термична обработка и рафиниране на зърна и семена намаляват магнезиевото съдържание. Например, рафинирането на брашното премахва почти целия магнезий.
  • Модерният начин на живот: Консумацията на силно обработени храни често изключва източници на важни материали като магнезия.

Въпреки че подобряването на диетата е първият приоритет, хранителни добавки са препоръчителни при установен дефицит.

Форми в хранителните добавки

Магнезият в хранителните добавки се предлага в различни форми, които се делят на:

Органични съединения:

  • Магнезиев цитрат: Лесно усвояем, подходящ за регулиране на храносмилането.
  • Магнезиев глицинат: Отличен за намаляване на стреса и подобряване на съня.
  • Магнезиев тауринат: Полезен за сърдечно-съдовата система.

Неорганични съединения:

  • Магнезиев оксид: С висока концентрация на магнезий, но с по-ниска абсорбция.
  • Магнезиев сулфат (Епсом соли): Използва се външно за релаксация на мускулите.

Форми на прием

  • Таблетки и капсули: Удобни за ежедневен прием.
  • Течен форма: Лесно се абсорбира, подходящ за хора с проблеми при храносмилане.
  • Магнезиеви масла и гелове: Идеални за локална употреба при мускулни болки или крампи

Как да изберем подходящята форма?

При избора на добавка е важно да се обърне внимание на:

  • Формата – Органичните форми като цитрат или бисглицинат се препоръчват заради по-добрата им усвояемост.
  • Дозировката и съдържанието на чист магнезий – Търси информация за количеството elemental magnesium, което представлява чистия минерал.

Например: нашият магнезиев цитрат е 625mg и доставя чисто 100mg.

Как да оптимизираме приема на магнезий?

  • Съвместимост: Магнезият се усвоява по-добре, когато се приема с храна.
  • Противопоказания: Прекомерната употреба може да доведе до диария или стомашно разстройство.
  • Редовен прием чрез храната: Зеленолистни зеленчуци, ядки, семена и пълнозърнести храни са идеални източници.
  • Допълнителен прием при нужда: Използвай добавки с магнезий, особено при симптоми на дефицит.
  • Съчетание с други минерали: Магнезият работи в синхрон с калций и калий за поддържане на клетъчния баланс.

Храни, богати на магнезий

Ето списък с някои храни, които ще ти помогнат да поддържаш оптимални нива на магнезий:

Шоколад с висок процент какао
Съдържа около 226 мг магнезий на 100 г.
Богат на антиоксиданти, които предпазват клетките от увреждания и подпомагат здравето на сърцето. Избирай шоколад с поне 70% какао за максимална полза.

Ядки
Кашу, бадеми и бразилски орехи са отличен магнезиев източник и полезни мазнини. Бразилските орехи са особено богати на селен, което допълнително укрепва имунната система.

Авокадо
Една средна авокадо съдържа 58 мг магнезий, което е 15% от препоръчителната дневна доза. Богато на полезни мазнини и фибри, които подобряват храносмилането и сърдечното здраве.

Тофу
100 г тофу осигурява 53 мг и е източник на растителен протеин и други важни минерали като калций и желязо.

Бобови култури
Черният боб, лещата и нахутът са особено магнезиеви. Богати на фибри и с нисък гликемичен индекс, тези храни подпомагат здравето на сърцето и регулират кръвната захар.

Семена
Лененото семе, тиквените семки и чията са едни от най-богатите източници. Само 30 г семена имат 150г магнезиево съдържание, което е 37% от дневната доза. Освен магнезий, семената са богати на антиоксиданти и омега-3 мастни киселини.

Пълнозърнести храни
Тази група включва пшеница, овес и ечемик, също и киноа и елда се причисляват. Тези зърнени храни са отлични източници на много хранителни вещества, включително магнезий. Например в 30 грама суха елда съдържат 65 мг магнезий, което представлява 16% от препоръчителната дневна доза.

Мазни риби
Много риби са богати на магнезий, включително сьомга, скумрия и халибут. Половин филенце сьомга (178 г) съдържа 53 мг, което е 13% от препоръчителната дневна доза. Рибата също така е отличен източник на калий, селен, витамини от група B и други хранителни вещества.

Банани
Бананите са известни с високото си съдържание на калий, който помага за намаляване на кръвното налягане и риска от сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това те са и добър магнезиев източник – един голям банан съдържа 37 мг, което е 9% от препоръчителната дневна доза.

Листни зеленчуци
Много от тях са богати на магнезий, като например зеле, спанак и цвекло. Една чаша сварен спанак съдържа 157 мг магнезий, което е 39% от дневната ни нужда.

Бамя
Една порция сварена бамя съдържа 57 мг магнезий, или 14% от препоръчителната дневна доза.

Миди
Само около 90 г сварени миди съдържат 37 мг магнезий, което е 9% от препоръчителната дневна доза.

Стафиди
Малка порция стафиди (около 45 г) ни осигурява около цли 14 мг магнезий.

Заключение

Магнезият е незаменим минерал за цялостното здраве на организма. Той поддържа енергийния баланс, сърдечната функция, нервната система и съня. Правилният избор на форма и дозировка може значително да подобри качеството на живот. Препоръчва се консултация със специалист преди започване на прием на хранителни добавки.

Опитай сега и нашата подобрена формула на магнезиев цитрат с витамини от B-групата – MagB+! Можеш да прочетеш повече за ползите от тази комбинация тук – Магнезий с В комплекс

Cvetita Herbal MagB+

Cvetita Herbal MagB+

Виж повече тук

 

Използвани източници:

[1] Vitaglione, P., Mennella, I., Ferracane, R., Rivellese, A. A., Giacco, R., Ercolini, D., Gibbons, S. M., La Storia, A., Gilbert, J. A., Jonnalagadda, S., Thielecke, F., Gallo, M. A., Scalfi, L., & Fogliano, V. (2015). Whole-grain wheat consumption reduces inflammation in a randomized controlled trial on overweight and obese subjects with unhealthy dietary and lifestyle behaviors: Role of polyphenols bound to cereal dietary fiber. The American Journal of Clinical Nutrition, 101(2), 251-261. https://doi.org/10.3945/ajcn.114.088120
[2] Tighe, P., Duthie, G., Vaughan, N., Brittenden, J., Simpson, W. G., Duthie, S., Mutch, W., Wahle, K., Horgan, G., & Thies, F. (2010). Effect of increased consumption of whole-grain foods on blood pressure and other cardiovascular risk markers in healthy middle-aged persons: A randomized controlled trial. The American Journal of Clinical Nutrition, 92(4), 733-740. https://doi.org/10.3945/ajcn.2010.29417
[3] Mota, C., Santos, M., Mauro, R., Samman, N., Matos, A. S., Torres, D., & Castanheira, I. (2016). Protein content and amino acids profile of pseudocereals. Food Chemistry, 193, 55-61. https://doi.org/10.1016/j.foodchem.2014.11.043
[4] Laus, M. N., Gagliardi, A., Soccio, M., Flagella, Z., & Pastore, D. (2012). Antioxidant activity of free and bound compounds in quinoa (Chenopodium quinoa Willd.) seeds in comparison with durum wheat and emmer. Journal of Food Science, 77(11), C1150-C1155. https://doi.org/10.1111/j.1750-3841.2012.02923.x
[5] Zheng, J., Huang, T., Yu, Y., Hu, X., Yang, B., & Li, D. (2012). Fish consumption and CHD mortality: An updated meta-analysis of seventeen cohort studies. Public Health Nutrition, 15(4), 725-737. https://doi.org/10.1017/S1368980011002254
[6] Virtanen, J. K., Mozaffarian, D., Chiuve, S. E., & Rimm, E. B. (2008). Fish consumption and risk of major chronic disease in men. The American Journal of Clinical Nutrition, 88(6), 1618-1625. https://doi.org/10.3945/ajcn.2007.25816
[7] Zhang, J., Wang, C., Li, L., Man, Q., Meng, L., Song, P., Frøyland, L., & Du, Z. Y. (2012). Dietary inclusion of salmon, herring and pompano as oily fish reduces CVD risk markers in dyslipidaemic middle-aged and elderly Chinese women. British Journal of Nutrition, 108(8), 1455-1465. https://doi.org/10.1017/S0007114511006866
[8] Zhang, J., Wang, C., Li, L., Man, Q., Song, P., Meng, L., Du, Z. Y., & Frøyland, L. (2010). Inclusion of Atlantic salmon in the Chinese diet reduces cardiovascular disease risk markers in dyslipidemic adult men. Nutrition Research, 30(7), 447-454. https://doi.org/10.1016/j.nutres.2010.06.010
[9] Houston, M. C. (2011). The importance of potassium in managing hypertension. Current Hypertension Reports, 13(4), 309-317. https://doi.org/10.1007/s11906-011-0197-8
[10] Karimi, P., Farhangi, M. A., Sarmadi, B., Gargari, B. P., Zare Javid, A., Pouraghaei, M., & Dehghan, P. (2016). The therapeutic potential of resistant starch in modulation of insulin resistance, endotoxemia, oxidative stress and antioxidant biomarkers in women with type 2 diabetes: A randomized controlled clinical trial. Annals of Nutrition and Metabolism, 68(2), 85-93. https://doi.org/10.1159/000441683
[11] Topping, D. L., & Clifton, P. M. (2001). Short-chain fatty acids and human colonic function: Roles of resistant starch and nonstarch polysaccharides. Physiological Reviews, 81(3), 1031-1064. https://doi.org/10.1152/physrev.2001.81.3.1031
[12] Olsen, H., Aaby, K., & Borge, G. I. (2009). Characterization and quantification of flavonoids and hydroxycinnamic acids in curly kale (Brassica oleracea L. Convar. acephala Var. sabellica) by HPLC-DAD-ESI-MSn. Journal of Agricultural and Food Chemistry, 57(7), 2816-2825. https://doi.org/10.1021/jf803693t
[13] Moser, B., Szekeres, T., Bieglmayer, C., Wagner, K. H., Mišík, M., Kundi, M., Zakerska, O., Nersesyan, A., Kager, N., Zahrl, J., Hoelzl, C., Ehrlich, V., & Knasmueller, S. (2011). Impact of spinach consumption on DNA stability in peripheral lymphocytes and on biochemical blood parameters: Results of a human intervention trial. European Journal of Nutrition, 50(7), 587-594. https://doi.org/10.1007/s00394-011-0167-6
[14] Linnewiel-Hermoni, K., Khanin, M., Danilenko, M., Zango, G., Amosi, Y., Levy, J., & Sharoni, Y. (2015). The anti-cancer effects of carotenoids and other phytonutrients resides in their combined activity. Archives of Biochemistry and Biophysics, 572, 28-35. https://doi.org/10.1016/j.abb.2015.02.018

[15] Dyckner, T., & Wester, P. O. (1983). Effect of magnesium on blood pressure. British medical journal (Clinical research ed.), 286(6381), 1847–1849. https://doi.org/10.1136/bmj.286.6381.1847

[16] Fine, K. D., Santa Ana, C. A., Porter, J. L., & Fordtran, J. S. (1991). Intestinal absorption of magnesium from food and supplements. The Journal of clinical investigation, 88(2), 396–402. https://doi.org/10.1172/JCI115317

[17] Ford E. S. (1999). Serum magnesium and ischaemic heart disease: findings from a national sample of US adults. International journal of epidemiology, 28(4), 645–651. https://doi.org/10.1093/ije/28.4.645

[18] Vormann J. (2003). Magnesium: nutrition and metabolism. Molecular aspects of medicine, 24(1-3), 27–37. https://doi.org/10.1016/s0098-2997(02)00089-4

[19] Whang R. (1997). Clinical disorders of magnesium metabolism. Comprehensive therapy, 23(3), 168–173.

[20] Stepura, O. B., & Martynow, A. I. (2009). Magnesium orotate in severe congestive heart failure (MACH). International journal of cardiology, 131(2), 293–295. https://doi.org/10.1016/j.ijcard.2007.11.022

[21] Romani, A. (2013). Magnesium in health and disease. In Metal Ions in Life Sciences (Vol. 13, pp. 49–79). https://doi.org/10.1007/978-94-007-7500-8_3

[22] Rodríguez-Morán, M., & Guerrero-Romero, F. (2003). Oral magnesium supplementation improves insulin sensitivity and metabolic control in type 2 diabetic subjects: a randomized double-blind controlled trial. Diabetes care, 26(4), 1147–1152. https://doi.org/10.2337/diacare.26.4.1147

[23] Nadler, J. L., Buchanan, T., Natarajan, R., Antonipillai, I., Bergman, R., & Rude, R. (1993). Magnesium deficiency produces insulin resistance and increased thromboxane synthesis. Hypertension (Dallas, Tex. : 1979), 21(6 Pt 2), 1024–1029. https://doi.org/10.1161/01.hyp.21.6.1024

[24] Liao, F., Folsom, A. R., & Brancati, F. L. (1998). Is low magnesium concentration a risk factor for coronary heart disease? The Atherosclerosis Risk in Communities (ARIC) Study. American heart journal, 136(3), 480–490. https://doi.org/10.1016/s0002-8703(98)70224-8