Информация за Зърнени-житни Култури, Растения и Храни

Ние от Cvetita Herbal знаем, че житните култури, растения и храни са в основата на хранителното меню на народите от край време. В едни региони са по-популярни едни, в други – други. Ядливите части на зърнено-житните култури представляват по-дребни или по-едри зърна с различен цвят и форма, които се подлагат на мелене, печене, варене, накисване, ферментиране и са в основата на множество продукти.

Успоредно с тях за храна се използват семената на много растения, които приличат на зърната на житните, но не са житни. Те се различават по състав, начин на усвояване, влияние върху обмяната на веществата. Затова, когато в диетата ви се препоръчва употребата на зърнени, задължително уточнете, за какви зърнени става дума.

Кои са Зърнено-житните Храни

Най-простият отговор е – тези, които имат вид на зърно, но както стана ясно, той определено е неверен. Зърнени са и елдата, и киноата, но те съвсем не са житни. Житни култури са:

• Пшеницата в цялото й видово и сортово разнообразие (включително лимец),
• Овес,
• Ечемик,
• Ръж,
• Просо,
• Царевица,
• Ориз,
• Сорго,
• Теф,

Както и всички сортове, хибриди и кръстоски помежду им и т. н.

Някои от тях, като пшеницата, ориза и царевицата, имат световна популярност и значение. Други, като тефа, са по-скоро екзотика и имат регионална значимост.

Объркването у потребителя често идва и от все по-модерното и препоръчвано безглутеново хранене. Основните виновници за проблема са житните култури – но съвсем не всички от тях. Като подходящи за чувствителните към глутен хора се сочат оризът, царевицата, овесът, соргото, които съдържат минимални количества от опасния белтък. Но въпреки това те си остават от семейство Житни.

Значение на Житните Храни

Житните осигуряват голяма част от хранителния ресурс, на който разчита човечеството. През хилядолетията те са претърпели целенасочено развитие с оглед все по-големи добиви, задоволяващи нарастващата нужда от храна.

Интензивният начин на отглеждане, включващ много химия и изкуствено напояване чувствително променят биохимичния състав на зърното. Високата степен на последваща преработка (рафиниране) почти напълно изхвърля триците и зародишите, а с тях и значителна част от полезните вещества. Мазнините се отстраняват за да се удължи срока на годност на брашното. То се избелва за повишаване на привлекателността му и добрия търговски вид и в него остават част от използваните химикали. В бялото брашно се запазват най-вече нишесте и калории.

С нарастващото добавяне на химия – подобрители, набухватели, стабилизатори – след средата на миналия век продуктите от рафинирани брашна започват да губят полезността си. Горе-долу по това време се масовизира и оплакването от глутеновата непоносимост.

Защо се наложи връщането към пълнозърнестите храни

Лека-полека смятаното за лукс бяло брашно все повече се свързва с редица нездравословни проблеми. Пълнозърнестите житни продукти започват да възвръщат  полагащото им се място в храненето. В тях максимално се запазва богатият хранителен състав, който хилядолетия е изхранвал населението на света. Те са отличен източник на:

• Въглехидрати (скорбяла, нишесте),
• Протеини, включващи важни аминокиселини,
• Минерали – желязо, калий, селен, сяра, калций, магнезий, цинк, мед, фосфор, манган и др.,
• Витамини – А, Е, представители на групата В,
• Някои важни биоактивни вещества, фибри, полезни мазнини.

Другият много важен момент е, че нутриентите в пълнозърнестите житни култури са лесно усвоими от организма и подкрепят оптималната обмяна на веществата. Затова пълноценното хранително меню задължително включва разнообразни нерафинирани житни продукти и ограничава силно преработените.